Албумът „Нашиятъ Казанлъкъ“ с исторически разказ за града с картички и снимки бе официално представен снощи в зала „Иван Милев“ на Културно-информационния център на ул.„Искра“№4, научи ЗАРАТА
Историкът д-р Косьо Зарев определи труда на екипа на Музея на фотографията и неговия директор Стефан Папукчиев като колосален. „Идеята на Стефан Папукчиев среща съпричастност в 276 спътници и измежду събрани 5 000 снимки подбраните са 1 500, от които в ценния албум място намират 900. Трудът е колосален, защото материалите трябва да бъдат подбрани, степенувани и да бъдат представени с кратка характеристика.“, отбеляза д-р Зарев.
Директорът на Музея на фотографията Стефан Папукчиев разказа, че идеята за издаването на „Нашиятъ Казанлъкъ“ зрее повече от 4 години, когато обмисля как да бъде съхранена визията на заснетото в картички и снимки, запечатали духа на миналото. Той споделя идеята си на Кмета Галина Стоянова и моментално получава нейната подкрепа. Постепенно проектът печели популярност сред широката общественост в града, появяват се интересни снимки и в интернет пространството и така музейният екип успява да събере хилядите изображения. Интересните фотоси са поделени в 33 теми, които следват развитието по стария Градоустройствен план от 1908 г. Те водят зрителя на разходка, която започва от ЖП гарата и продължава на север из улиците, „Розариума“, Площада, Чешмата, училищата, уличните чешми, за да стигне до парк „Тюлбе“. Любопитен момент, който Стефан Папукчиев сподели е, че има много снимков материал за празниците на казанлъчани, който свидетелства, че хората са празнували масово в миналото. Обилен е събраният материал и за почивките и занаятите на жителите на Казанлък от миналото.
Най-старата снимка в албума е от далечната 1892 г. Тя е запечатала честването в Казанлък по повод 300-годишнина от рождението на полския педагог Ян Амос Коменски.
Снимките в специалното издание са разположени на 520 страници луксозна хартия, за да разказват историята на живота в Казанлък от началото на миналия век. „Нашият Казанлък“ обединява спомените на обикновените хора, живели тук, в голямата си част неизвестни като автори, но датирали и записали обекта на заснетото за разказ в наши дни.
