[ad id=“225664″]
Доц. Добрин Василев е завеждащ Клиниката по кардиология на Александровска болница.
Доц. Василев, от какво се причинява инфарктът?
Класическата промяна, която се случва при инфаркт, е запушване с тромб на един от съдовете, които „хранят“ сърцето. Това води до прекъсване на достъпа на кръвта до сърдечния мускул, вследствие на което той умира и практически част от функцията му се блокира. Той не може да функционира правилно, кръвта не може да се изтласква в достатъчно количество към всички органи и те започват да страдат.
[ad id=“236993″]
Как да познаем, че получаваме инфаркт и как можем да помогнем на себе си или на някой друг до идването на лекар?
Класическите симптоми са стягащата гръдна болка, която може да се простира към долната челюст, шията, рамото, лявата ръка. Понякога обаче инфарктът има много маски и не е толкова лесно да се познае. Той може да започне като болка в стомаха или като общо неразположение. При възрастните пациенти-диабетици, които имат нарушена сетивност за болка, може да започне и да се развие само с чувство на задух, внезапна кашлица. В случай на инфаркт, човек почти нищо не може да направи. Единственото е да се сдъвче аспирин, ако има под ръка. Правилното поведение е да се стигне възможно най-бързо до болница.
[ad id=“263680″]
Каква част от българите са засегнати от инфаркт?
Около 5000 души годишно претърпяват инвазивни процедури във връзка с миокарден инфаркт, което е доста сериозно число. Един от големите приноси на инвазивната кардиология, е, че ако преди въвеждането на инвазивното лечение, вътреболничната смъртност е някъде между 12 и 14 на сто, в момента тя се е понижила с над 2 пъти, като достига между 2 и 7 процента в различните центрове.
[ad id=“218001″]
Какво предразполага към сърдечен удар?
Високото кръвно налягане, захарният диабет, високият холестерол, фамилната обремененост, пушенето и напредването на възрастта, като по-уязвими са мъжете, отколкото жените. Пълна профилактика и стопроцентова гаранция никой не може да даде. Това, което човек може да направи, е да се движи колкото е възможно повече, да не пуши, да намали стреса, да спи достатъчно. Претърпелите инфаркт трябва да свикнат с мисълта, че трябва да приемат определени медикаменти редовно и завинаги.
Препоръчва ли се специален хранителен режим?
Храненето трябва да е балансирано и умерено, тоест да не се прекалява с никой вид храна. Колкото е възможно, да се избягват сладките и тестените изделия, както и мазната пържена храна. Относно сланината, колкото и парадоксално да е, много малка част от нея се резорбира в червата, така че консумацията й не е проблем, когато е в умерени количества. За разлика от нея, сладките и тестените изделия директно влизат в циркулацията, там всичко подлежи на резорбция. Това е много важно да се знае, тъй като консумацията на една пържола не е толкова вредна, колкото да изядем един кекс или торта. Много важно е и кога се храним. След 19.00 – 20.00 ч. не е препоръчително да се яде. Метаболизмът на храната е такъв, че резорбцията и превръщането й в мазнини и отлагането им е много по-интензивно във вечерните часове. Поради тази причина, вечерното ядене директно води до затлъстяване, повишаване нивата на холестерола и подкопава здравето.
Източник: Монитор
