Тополата
На поета Христо Кацаров
Тополата до стария геран отрязаха,
че с корени е пълнила водата му.
Тревожни, гълъбите отлетяха,
във човките завинаги заключили
най-хубавите песни на земята ми.
Не искам да ги будя. Нека спят
сега, когато тихичко минавам
по люлякова утрин да пристигна
във село Люляк, до Балкана скрито.
Старият геран ме тегли силно
с въжетата от живите си корени.
Светената вода ще му напия.
Очите си с босилек ще напръскам
и в пътя ми обратен ще засвети
от слънцето добрата орисия.
Керка Хубенова
Из „Птици в нощта“
