Беше през онези дни на зимната ваканция, когато снегът натрупваше за часове. За минути побеляваше всичко. Така и този ден. Когато дядото и бабата се прибраха от неделната литургия видяха, че внучката им я няма. Наоколо обаче нямаше следи в снега или поне не видими. И двамата се вцепениха при мисълта, че детете може да е излязло само. И понеже живееха на края на селото тревогите им още повече се засилваха. На всичкото отгоре се носеха слухове за появата на вълци в последните дни. Когато синът им се обади по телефона, те не знаеха какво да кажат. Разстоянието до близкия град не беше голямо и синът им скоро се появи с джипа и с кучето си. Този път обаче вместо да ги посрещне с радостен лай, кучето хукна към полето. Бабата и дядото бяха игубили ума и дума. След няколко часа кучето се появи…
Моля довършете историята. Най-интересните продължения могат да бъдат публикувани в книга със заглавие „Автори сме всички ние“
