Критиците го наричат “най-амбициозният Оруелски проект в човешката история„.
Китайската система за цифрово наблюдение включва огромни количества данни, които се събират от държавата. В така наречения „мозък“ в Шанхай властите държат под окото всичко. На огромни екрани те могат да превключат към някоя от приблизително един милион камери, за да разберат кой заспива зад волана или не спазва правилата за коронавирус.
„Искаме хората да се чувстват добре тук, да чувстват, че градът е много безопасен“, казва Шенг Дандан, който помогна за проектирането на „мозъка“, пред DW. Проучванията показват, че повечето китайци са склонни да виждат ползите вместо рисковете – ако алгоритмите могат да идентифицират всеки гражданин по лицето, говора и дори начина, по който ходи, тези, които нарушават закона или се държат лошо, няма да имат шанс да избягат от наказанието. Никой не може да избяга от обективите, дори и когато изхвърля боклука.
Това е невероятно удобно: смартфонът може да се използва за изпълнение на почти всяка задача, а играта по правилата води до онлайн отстъпки благодарение на социалната система за оценка. Това прави големите данни толкова привлекателни и то не само в Китай.
Но откъде идват необходимите данни? Кой го притежава и кой има право да го използва? Изборът пред западния свят е дали да се ангажира с такава технология за сметка на социалните ценности, или да я игнорира, позволявайки на другите по света да определят правилата. Модерните технологии имат много предимства – от безконтактно плащане, до коли, свързани с интернет. Човечеството се е отправило към едно много високотехнологично бъдеще, но на каква цена?
Семейство Ву е приело всички видове технологии в дома си. Малката Манфей е пристрастена към своя смартчасовник. Много от нейните съученици имат подобни устройства, вместо смартфони. Тя може да използва часовника, за да се обажда на родителите си и дори да си поръчва неща от интернет. Като много деца в семейства от средната класа, Манфей взима уроци по английски. Още преди пандемията те се провеждат само онлайн. През това време майкай й се грижи за седмичния пазар и плащането на семтките, използвайки само смартфона си.
Ву живеят в Ханджоу. През последните години градът се е превърнал в хайтек метрополис, в който живеят близо 10 млн. души. Дори колата на семейството е високотехнологична – те притежават електрически автомобил на китайската компания NIO, който също е снабден с достъп до интернет и възможност за гласови команди. Докато шофират през града, семейство Ву преминават през стотици камери. Но кара ли ги това да се чувстват притеснени?
„Не“, казва бащата Кунвей. „Чувствам, че съм на сигурно място. Проблемът не е, че данните съществуват, въпросът е какво се прави с тях? Правителството е много стриктно към данните, до колкото знам. Вярвам им.“
Само на няколко часа път е Шанхайн – дом на 24 млн. души. Всеки район в града има свой хъб за данни, където се събира цялата информация. Властите наричат тези места „мозъкът“. Чуждестранни медии рядко получават достъп до него. Служителите в „мозъка“ имат достъп до 290 хил. камери и понякога могат да ги управляват собственоръчно. Алгоритъм пък им позволява да сортират данните. Една от картите, например, показва всички строителни обекти в Шанхай. Червените точки показват къде има нередности. Така една от камерите засича работник, който не носи каска.
Шенг Дандан е човекът, помогнал да се изгради системата. За по-малко от година първата версия е влязла в употреба. Сега тя може да следи всеки гражданин от офиса си.
„Наблюдаваме жилищните сгради в града – кои са заети, в кои има свободни апартаменти, къде възрастните хора живеят сами, къде има нужда от помощ. Всичко се съхранява в системите ни, а информацията може да бъде прегледана по всяко време“, обяснява тя пред DW. Дори хората, които не си изхвърлят боклука правилно, са хващани от камерите. Онези, които не спазват правилата, биват заснемани от три различни ъгъла.
„Мозъкът“ действа бързо – независимо дали става дума за неправилно паркирана кола или незаконно залепен плакат с обява, наказанието се налага от полицай в района, който е свързан със системата чрез мобилно приложение.
Но колкото и сложно да звучи всичко досега, „Мозъкът“ всъщност е само една малка част от плана на Китай за пълно покритие във всички части на града, като гари, улици и паркове. Държавата се стреми към технология, която може да разпознае всеки човек на улицата само за 1 секунда.
В Берлин Марейке Олберг следи всичко за системата за наблюдение на Китай. Тя знае всичко за плановете на държавата, в която вече не може да влезе, тъй като проучването й кара властите да я считат за заплаха. Олберг е достигнала и до информацията, какво е подтикнало правителството да прави това. „Много красиво е описано, как човешките взаимоотношения са в основата на всеки социален конфликт. Конфликтите са проблем за правителството, ако то не може да създаде социална стабилност. Така че, ако можеш да следиш всяка човешка активност с камери, ще можеш да засечеш зараждането на конфликт и да възстановиш мира“, обяснява Олберг.
Но данните не идват само от камерите.
TikTok бе едно от най-теглените приложения в последните години, не само в Китай, но и по света. Това включва и Германия. Най-често социалната мрежа се използва от младежи. Това, което ги привлича е, че всеки може да стане известен за секунди, не е нужно да правиш нищо откачено, просто да качиш видео. А тайната на това TikTok да е толкова популярен е неговият алгоритъм. Той определя кои видеа харесват на потребителя, за да му предложи нови, които да му харесат още повече. През това време приложението събира тонове данни, но какво научава?
Институтът по киберсигурност в Берлин разглежда приложението отблизо. Те откриват, че докато забавните видеа вървят на екрана, TikTok събира множество лични данни – моделът на телефона, местоположението и, разбира се, всеки един коментар и харесване. Колкото повече време прекарваме в приложението, толкова по-точен става алгоритъмът му. Според експертите, именно това прави компанията толкова ценна и дори по-добра от Facebook. Но TikTok може да налага и цензура – видеа, които критикуват властите в Китай, нямат шанс да бъдат разпространени в социалната мрежа. Така например, клипове от протестите на площад Тиенанмън не са изтривани, но се показват толкова рядко, че едва събират няколко харесвания. Според Марейке Олберг, компаниите като TikTok са частни на хартия, но държавата може да се намеси по всяко време.
В Пекин, артистът Денг Юфенг често е разпитван от полицията, тъй като прави социално ангажирани пърформънси. Миналата година той решава да провери дали можеш да се разхождаш по улиците на Пекин, без да бъдеш заснет на всяка крачка. Той снима всяка камера, проучва модела и техническите й характеристики, както и под какъв ъгъл е поставена, за да може да определи колко територия покрива. След това заснема на видео група доброволци, които се промъкват покрай камерите на Пекин. Всяка тяхна стъпка е добре планирана хореография. На групата й отнема два часа да измине един километър. Сега този клип е забранен в Китай и може да се гледа само извън страната.
По време на пандемията събирането на данни се засили още повече в Китай. Властите използват приложения, за да проследят евентуалните контакти на заразени хора. Денг Юфенг трябва да сканира QR код, преди да влезе в района с галериите, в който работи. Температурата му също се мери, а приложението проверява здравния ти статус и проследява цялата ти разходка. Ако Денг е бил на едно и също място като човек, който е инфектиран с COVID, достъпът му ще бъде отказан. Това приложение се е превърнало в достъп до нормален живот за всеки китаец – то е нужно, за да се влезе в хранителен магазин, за да се посещават заведения и дори, за да се возиш на такси.
Обратно в Института по киберсигурност, експерти сравняват приложението за проследяване в Германия с това в Китай. Германското приложение е съобразено със стриктните закони за защита на данните в страната. Разликите са големи – данните в Китай се събират постоянно и се прехвърлят към център, където се провежда анализ. Дори самото „чекиране“ е проблем, тъй като след него идва едно доста точно проследяване. Това означава, че Китай напълно е отхвърлил личното пространство и свободата на движение по време на пандемията.
В „Мозъка“ всеки потенциален носител на COVID-19 се следи. Властите са инсталирали устройства, които да засичат кой излиза от жилищните сгради и да изпраща сигнал, ако това е в нарушения на правилата за карантина. При подобен сигнал, центърът веднага предупреждава полицията и здравните власти, които могат да реагират светкавично.
Всичко, което може да се постигне с технология, е постигнато. Почти никой не се замисля за личното пространство на хората. Виртуално не може да бъде открита критика срещу системата от населението в Китай. Дори и Данг, който често критикува правителството, мисли, че събирането на данни по време на пандемията е полезно. „Това е етичен въпрос – кое е по-важно – личното пространство или здравето на хората? В края на деня всички взимаме решението, че най-важно е здравето“, казва той.
Семейство Ву също мисли, че настъпването на технологиите прави животът им по-лесен. Малката Манфей може да си купи сок само като сканира часовника си. Но семейството остава дигитални следи навсякъде, където отиде. Те могат да бъдат видени както от частни компании, така и от правителството. Китай е държавата, в която се събира най-много лична информация. Правителството дори иска да въведе кредитна система, която да дава облаги на онези, които спазват правилата, но и да налага санкции, на онези, които са хванати в нарушение. Тази система вече е активна в града, в който живеят семейство Ву.
„Колкото по-добра е оценката ти, толкова повече предимства имаш във всекидневния си живот“, казва Ву Кунвей. „Мисля, че това насърчава хората доброволно да следват правилата.“
Накратко, кредитната система действа така – на тези, които нарушават правилата, не плащат заемите си или сметките, си, им се отнемат точки. Те биват наказвани и ако направят фалшиво твърдение в COVID приложението на Китай. На хората, които спортуват, биват доброволци или използват еко транспорт, биват давани точки. Даряването на кръв също води до поощрения. Други градове пък възнаграждават донорите на органи или онези, които връщат книгите си в библиотеката навреме. Но какви данни се събират и как се обработват, така и не става ясно.
Метрото в Пекин също има подобна система, която поощрява съвестните пътници – те могат да се движат из станциите, без да преминават през строгите проверки по сигурността, където всяка раница минава през скенер.
Според експерти, системата се използва, тъй като властите не винаги са успявали да наложат строги закони. Сега онези, които нарушават правилата, ще бъдат наказвани. Засега обаче участието в кредитната система е пожелание. 1/3 от жителите на Ханджоу вече са се регистрирали. Сред тях е и семейство Ву.
Технологичните гиганти в Китай обаче не се задоволяват само с данните на населението в страната. Те се опитват да завладеят и пазара в Европа. Неотдавна потребителите, които използват технологии на Xiaomi, бяха предупредени, че са следени. Изследователите от Института по киберсигурност също видяха новините. Те откриват, че всички данни от търсенията в браузърите се изпращат към друг съръвр, който проследява кой сайт сме посетили, по кое време. По този начин се създава и специален профил за потреблението на потребителя. Xiaomi твърди, че веднага е спряла да събира информация след разкритията. Експертите потвърждават това след изследване на последните модели. Но това важи само за Европа.
В основата на проследяването в Китай е лицевото разпознаване. Пандемия обаче бе предизвикателство пред компаниите, които произвеждат такива камери – те трябваше да ги пригодят така че да разпознават лица, които носят маски. Този проблем бързо е преодолян. Сега камерите могат да засекат дали гражданите носят маските си или не, и ако нарушат правилата – да бъдат санкционирани.
Германия флиртува и с тази технология. Система за лицево разпознаване е въведена на гара в Берлин, с 3000 тестови обекта. Но подобни начини за следене не са популярни сред германското общество. Протести веднага прекратяват проекта. Експерти се притесняват, че Европа няма как да върви технологично напред, тъй като технологиите не могат да бъдат тествани.
В САЩ пък Дон Мауе от САЩ изследва технологията за лицево разпознаване на Китай. Той открива, че камерите регистрират много неща – пол, възраст и дори раса. Мауе разглежда главно камерите на Dahua, която работи с правителството на Китай. Той открива, че машините изпращат предупреждение до полицията, ако засекат човек, който е от етническото мюсюлманско население на страната – уйгурите.
Dahua доставя камери по целия свят, включително в Германия. Но тя не е единствената, която специалицира в подобна технология. Huawei също споделя своя патент за камери за лицево разпознаване. Тази технология също разделя хората по раса. Според Мауе това създава етични проблеми, тъй като подобни системи са незаконни според законите в САЩ.
Нуждата от развитието на изкуствен интелект се е увеличила в резултат на напредъкът на Китай в проследяването. Нови технологии се появяват във всяка минута, а именно Китай ще е едноличният лидер през следващото десетилетие. Новият свят и модерната технология е гордост за китайците. Но трябва ли Китай да има пълен контрол или останалата част от света също трябва да се намеси?
