Базедова болест
Болестта, която носи името на немския лекар Базедов, се причинява от свръхфункция на щитовидната жлеза. Обикновено хормонално активната жлезна тъкан се разраства, поради което щитовидната жлеза изглежда леко увеличена; но тя е по-мека, отколкото при „възлестата гуша“, при която няма усилване на хормоналната секреция.
Тъй като хормонът на щитовидната жлеза служи един вид като педал за газта в обмяната на веществата, увеличената му продукция се отразява върху целия организъм и общо върху обмяната на веществата. Обмяната на енергия се усилва, пулсът се ускорява, дишането също, температурата се покачва, увеличава се склонността към изпотяване. Пациентите са неспокойни, имат възбуден вид, въпреки добрия си апетит непрекъснато отслабват. Понякога правят впечатление силно изпъкналите очни ябълки („жабешки очи“).
Заболяването се лекува или с лекарства, които намаляват активността на щитовидната жлеза, или чрез оперативно отстраняване на излишната активна тъкан, или пък с прилагане на радиоактивен йод с терапевтична цел. Йодът се натрупва в щитовидната жлеза, а от радиоактивното лъчение се потискат активните клетки на жлезата.
Кретенизъм, микседем
Ако липсва хормонът, който стимулира обмяната на веществата, възниква клинична картина, която е обратна на тази при Базедова болест: болните стават по-мудни, кожата им е задебелена, с тестява консистенция, те лесно мръзнат, основната им обмяна е намалена, реакциите им са силно забавени, развитието им е нарушено. След даване на хормони на щитовидната жлеза това заболяване преминава сравнително бързо и изненадващо настъпва „оживяване“ на пациента.
Взимането на хормони на щитовидната жлеза без доказан дефицит (например в подкрепа на едно лечение за бързо намаляване на теглото) не е безопасно и не би трябвало да става.
При едно вече настъпило нарушение в развитието на детето (кретенизъм) не може да се получи никакъв отчетлив резултат дори и при продължително приемане на хормони. Затова намалената функция на щитовидната жлеза в детската възраст трябва да се открие колкото може по-рано и настойчиво да се лекува.
Болестта на Кушинг, синдром на Кушинг
Увеличената функция на надбъбречната кора, както и продължителното стимулиране на надбъбрека с адренокортикотропния хормон на хипофизата причиняват една, общо взето, рядка клинична картина, която се изразява в обща слабост, мускулни болки, жажда, сексуални нарушения и преди всичко в обилно натрупване на тлъстини главно по трупа, при което крайниците остават слаби. Характерни са и т. нар. „биволска шия“, както и зачервеното „пълнолунно лице“.По кожата върху мастните отлагания личат червеникави ивици (стрии).
Въпреки че свръхфункцията на надбъбречната кора е рядко заболяване, ние описваме тук тази клинична картина, защото тя може да възникне и като резултат от продължителна терапия с високи дози кортикоиди. И затова всякакво безкритично прилагане или самолечение с тези разнообразни препарати трябва да се забрани.
При увеличена секреция на някои други хормони на надбъбречната кора възникват също определени клинични картини (синдром на Кон — свръхпродукция на алдостерон с нарушения в бъбречната функция, повишено кръвно налягане и други подобни; адреногенитален синдром — свръхпродукция на андрогенни хормони, които стимулират половите жлези).
Туморите на сърцевината на надбъбрека протичат с пристъпно покачване на кръвното налягане, което показва крайно високи стойности (феохромоцитом).
Други ендокринни болести
Големият брой хормони и хормонални ефекти, както и взаимодействието между отделните хормони са причина за съществуването на голям брой точно определени, но, общо взето, доста редки болести, които се дължат на нарушена секреция на хормоните (например гигантски или джуджешки ръст при заболявания на хипофизата, екстремна загуба на течности при отпадане на хипофизния хормон вазопресин, който регулира обратната резорбция, и много други).
Голям брой нарушения са известни и в областта на сексуалните хормони. Отпадането на стимулиращите хипофизни хормони причинява закъснение в половото съзряване (хипогонадизъм) с недоразвитие на гениталиите. Честите нередовности в менструационния цикъл на жената, преждевременното изхвърляне на оплоденото яйце (аборт) също се обуславят от хормонални явления. Затова трябва да се знае, че всяко поемане на хормони може да окаже въздействие и върху половата функция. Понякога се засяга и желанието за любов. Няма съмнение, че сексуалната възбудимост се влияе между другото и от половите жлези, и от хормонални фактори. Въпреки това сексуалните хормони не са „средства за любов“, които подобно на средновековно вълшебно питие биха могли да възбудят пламенно желание и в най-незаинтересования партньор. Изрично трябва да се подчертае голямата опасност от злоупотреба с подобни препарати, които в някои страни никнат като гъби под формата на рецепти за любов.
Любовта не може да се спечели насила, с помощта на препарати, сексуалното задоволяване в никакъв случай не е резултат от умели хормонални комбинации.
Не хормонията, а хармонията създава щастието в любовта. Чувствата не могат да се заменят с хапчета.