„Засега ефектът е минимален, но това е началото“. Това написа Ройтерс, след като много западни държави обявиха първите си санкции срещу Русия. Това е само „първи транш“ от ограниченията и прегледът им показва, че те не са толкова „минимални“, колкото могат да изглеждат на пръв поглед.
Санкциите бяха въведени за по-малко от 20 часа след като Владимир Путин подписа указ, с който призна за независими два района на Украйна. Западът видя в тези действия на Москва прелюдия към инвазия, за която съюзниците в НАТО и ЕС говорят от седмици.
Основният фокус на първите санкции е върху едни от най-големите руски финансови институции, част от които са пряко свързани с финансирането на военни проекти. Те обхващат и популярни бизнеси и ключови отрасли от руската икономика.
Част от компаниите, които се споменават сега, вече са попадали под ударите на други санкции.
Руските медии, близки до Кремъл, обикновено осмиват санкциите като незначителни, но развитието на част от фирмите показва, че те „хапят“ действително.
Важен елемент от санкциите е във връзка с ограничения на операциите, свързани с генериране на дълг на Русия, което според Министерството на финансите на САЩ е „източник на приходи, които финансират приоритетите на президента Путин“.
Държавни банки за оръжия и инвестиции
Фокусът на американските санкции пада върху две банки. Това са „Внешекономбанк“ (ВЕБ) и „Промсвязбанк“. Те са известни с това, че финансират голяма част от военните сделки на Русия. Байдън дори нарече Промсвязбанк „военната банка на Русия“.
В портфолиото на ВЕБ, по данни на Министерството на финансите на САЩ, попадат активи в размер на 53 млрд. долара, което прави я една от петте най-големи финансови институции на Русия. Банката обслужва руския дълг, финансира износа и е инвестирала под формата на заеми в проекти за близо 20 млрд. долара.
Сред строеж на пътна инфраструктура в Русия, електропреносни мрежи и други проекти, свързани с икономическото развитие на страната.
ВЕБ е банката за развитие и чуждестранни инвестиции на Русия и е наследник на банката за чуждестранна търговия на СССР. Банката има активи в дружества като „Газпромбанк“, едно от най-големите финансови институции на Русия, „Газпроммедия“,която е сред най-големите медийни конгломерати в страната, „Ростелеком“, компанията за производство на летателни машини „Сухой“, редица газови и петролни компании, футболният клуб Зенит Санкт Петербург и други. Освен всичко друго в активите на ВЕБ влизат и банки в държави като Беларус, които разчитат до голяма степен на финансова помощ от Москва.
С банката се свързват лица като самия Путин, бившият зам.-премиер и министър на спорта Витали Мутко, министърът на икономическото развитие Максим Решетников и други.
„Промсвязбанк“, пък стои зад десетки инвестиционни компания и финансови дружества, които, според САЩ, са обвързани именно с финансирането на оръжейни проекти и търговия. Сред санкционираните във вторник компании попадат и такива, които се занимават със строителство на луксозни имоти и развитие на технологични продукти.
Въглища, футболен клуб и часовници
Сред дъщерните дружества на двете банки, най-много на брой са различни финансови институции като банки, инвестиционни и застрахователни фондове, част от които оперират извън границите на Русия в държави като Беларус и дори в Хонконг. Санкционирането им ограничава възможностите да се започват нови инвестиции, както и да бъдат генерирани печалби от дружества, или участието им в търгове в чужбина.
Една от големите санкционирани компании, които са под контрола на ВЕБ, е „Сибуглемет груп“. Това е компания, която се занимава с въглищен добив и е собственик на още няколко по-малки компании от сектора, базирани основно в източната част на Русия. В собствеността на групата попада и въглищен терминал в близост до Владивосток, който се използва за износ на полезните изкопаеми. Сред собствениците на компаниите в портфолиото на „Сибуглемет груп“ е бизнесменът Михаил Федяев, чието богатство към 2013 г. се оценява на повече от 1.2 млрд. долара. През 2011 г. неговият брат Павел стана депутат от партията на Путин „Единна Русия“.
Под санкции попада и курортният комплекс „Златен кръг“, който се намира в Ярославска област на 300 км. от Москва. Това е луксозен комплекс, който според публикации на Риа Новости, е отворил врати през 2014 г. и е струвал най-малко 10 млрд. рубли или около 280 млн. долара към онази дата. Той е бил част от държавната програма за развитие на туризма. Неговото откриване е отлагано на няколко пъти заради „документални проблеми“. По план комплексът трябва да настанява до по 3000 туристи. Въпреки че за проекта се споменават частни инвестиции, компанията е 100% собственост на ВЕБ. С проекта е свързана и голямата руска верига хотели „Азимут“.
Сред най-интересните имена на фирми, които попадат под прицела на американските финансови санкции, е компанията производител на часовници „Слава“. Тя е смятана за гордостта на съветското производство на сектора, заедно с „Чайка“. Днес на сайта им пише, че това е „най-старата марка в модерната история на Русия“. Въпреки богатата визитка компанията се притежава на 100% от ВЕБ т.е. от руската държава.
Под ударите на санкциите попада и футболният клуб ЦСКА Москва. ВЕБ притежава над 70% от собствеността във футболния клуб. Преди години основен спонсор, за който се считаше, че притежава и дялове в клуба, беше „Сибнефт“ на милиардера Роман Абрамович.
Заради подозренията, че той държи собственост в ЦСКА, през 2004 г. УЕФА проведе разследване по случая, тъй като британският клуб Челси, който също е собственик на Абрамович, се падна в една с московския тим.
През 2016 и 2017 г. в редица медии се появиха информации, че синът на Абрамович – Аркадий проявява интерес към закупуването на ЦСКА Москва.
Във вторник външният министър на Великобритания Лиз Тръс не изключи възможността Абрамович да бъде сред потърпевшите от санкциите, които Лондон може да наложи за напред. Санкциите срещу ЦСКА почти сигурно означават, че клубът ще бъде силно затруднен при извършването на каквито и да е било трансфери извън Русия, а остава и неясна възможността за постъпления, които идват извън пределите на страната.
Пример за потенциалното въздействие на американските санкции е производителят на електроника и полупроводници „Ангстрем“. По времето на социализма компанията е сред най-големите имена в този сектор, но след падането на режима постепенно затъва в дългове.
През 2008 г. ВЕБ дава заем на компанията, с който да започнат да бъдат покривани дълговете без това да повлияе на работата и производството да продължи. През 2017 г. обаче в следствие на наложените от САЩ санкции заради руската намеса в Крим „Ангстрем“ обявява фалит. Година по-късно VEB поема изцяло управлението на фирмата, но започва процес по ликвидация и разпродажба на притежаваната техника и оборудване. През годините „Ангстрем“ е била част и от държавния конгломерат „Ростек“, който се специализира в развитието на високотехнологични и продукти, свързани с военната индустрия.
