Бойко Кръстанов. Момчето от „Стъклен дом“ е далеч далеч…

Надеждите на родните кино и театър Бойко Кръстанов, Даниел Пеев и Явор Бахаров пристигат в Стара Загора в сряда, за да представят спектакъла „Отчаяни съпрузи“. Началният час е 19, Мястото – сцената на Културен център „Стара Загора“ (бившия Синдикален дом).

Според Бойко Кръстанов  тенденцията в театъра в наши дни е директното общуване с публиката от сцената. Така например, дама от публиката на „Отчаяни съпрузи“, се смеела толкова заразяващо, че Кръстанов изиграл с нея цял един момент от пиесата. „Живата реакция е важна, особено когато е счупена четвъртата стена. Все повече и повече ми стават интересни такива представления. Някак си ми е все по-трудно да вярвам, че аз съм някъде другаде, в Испания, през 1868 година и съм дон Карлос. В наши дни вече е неубедително. Предпочитам това честното, чисто общуване, без уподобяване на реалността“, казва той.

„Когато ми стана интересно актьорското майсторство, съм бил на около 15-16 години, между футбола и израстването ми. Гледал съм по-повърхностно, мислил съм си за Холивуд … Но много обичам театъра. Целият процес. Това, че имаш два-три месеца да пробваш различни похвати за ролята. Както проф. Маргарита Младенова казваше: „Тук, на сцената, в репетициите, ние можем да върнем живота.“, раазкрива актьорът.

Роден е на 21 декември 1987 година. През 2010 г. завършва НАТФИЗ Кръстьо Сарафов в класа на професор Здравко Митков. Участва в пиесите „Заминавам“, „Смъртта и дявола“, „Рент“, „Любов и пари“ и „Зимни приказки“. Става известен с ролята на Дани Касабов в българския сериал „Стъклен дом“.

Из размислите на Бойко Кръстанов:

„Има огромна разлика от момчето в сериала „Стъклен дом“ и ако нямаше-това не говори добре за мен. Опитът за един актьор е най-важното. Всякакъв – и житейски, и сценичен. Защото в Академията работиш по Бергман, да кажем, по пиесата „Сцени от един семеен живот“,  но какво тогава знаеш за живота? Лека-полека натрупвах и надграждах и се надявам един ден да съм удовлетворен от това, което се случва с мен. Това за мен ще е Успеха. Усещане на абсолютно спокойствие и владеене на ситуацията, без да имаш нужда задължително от одобрението на другите. Да се чувстваш абсолютно готов за това, което предстои, да заявяваш позициите си безкомпромисно. Това е Успеха!“

***

„Ако можехме да изтриваме филмите, в които сме участвали… Тогава щеше да е интересно, но може би щеше да има и доста засегнати. Но бих изтрил доста неща от живота си като цяло. Някои грешни решения. Някои от случите, когато съм предавал нечие доверие или съм се държал лошо с човек, който не го заслужава. Също и случаите, в които съм се предоверявал на някого и съм злоупотребявал с нечии чувства. Това са наистина кофти постъпки. Уви, нямаме я тая машина на времето.“

***

„Грешките на хората в повечето случаи са съзнателни дотолкова, че подценяваш последствията. Понякога се случват и покрай чуждо влияние, и около странни обстоятелства. Със сигурност осъзнаваш това, когато узрееш. Тоест, когато стигнеш до момента, в който да спокоен и свободен, финансово независим, успешен…“

***

„Узряването идва след определен път, който си извървял. Може би с Успеха, макар самият аз да не смятам, че съм постигнал кой знае какъв успех към момента. Да го дефинираш е сложно. Защото той със сигурност не е някакви награди или мнението на обществото.“

***

„Постоянно се изследвам под лупа. Когато правиш нещо достатъчно дълго време, се научаваш как да го правиш. Улавял съм се понякога да „откривам хората“ – тоест, когато сме навън с мои приятели заставам така, че да не им правя сянка, както правим по време на снимки – не заставаме на светлината на партньора. Понякога действам все едно съм на сцената, но го правя несъзнателно.“

***

„Правил съм избори заради пари, понякога, което не е точно моята представа за свобода. Но иначе да – да имаш свободата да работиш каквото си искаш, когато си искаш и както си искаш може би е Успех наистина. Затова и се случва рядко.“

***

„Сега не бих работил всичко и на всяка цена. Но например аз гледам само себе си в момента, нямам деца, така че засега изборите, които правя, ми позволяват да съм по-свободен. Не съм вече на 20, не ми се скача във всичко. Когато си по-млад, си по-всеяден. Всичко ти е супер интересно. Сега, бидейки финансово независим до някаква степен, добил опит в професията, мога да избирам. Това за мен също е вид успех.“

***

„Всеки е различен според човека отсреща. Така можеш да осъзнаеш кой ти е близък – когато пред него най-малко мислиш за себе си и как ще изглеждаш в ситуацията. Този човек за мен бешеВиттория (бел. ред. – актрисата Виттория Николова). С нея се чувствах най-себе си. Не се цензурарих и бях най-добре с версията, която представям на другия човек за мен. Приятелите ми са друго. С приятелите си понякога държа гарда, другото е по-интимно. С приятелите повече мислиш за себе си и как изглеждаш в ситуацията.“