България продължава да изостава в разходите за наука и развойна дейност (НИРД), което в дългосрочен план обрича икономиката на ниска добавена стойност и ограничено технологично развитие.

Данните на НСИ за 2025 г. показват, че:

• Разходите за НИРД като дял от БВП стагнират до около 0,75% и липсва съществена промяна през последните 5 години. България е на едно от последните места сред страните от ЕС по този показател, като средният разход на страните в съюза традиционно е около 2,2-2,3% от БВП;
• Сектор „Предприятия“ осигурява над 60% от разходите за НИРД, а държавният сектор – около една трета. Значителна част от финансирането обаче са привлечени средства от чужбина. Това означава, че в икономически план научната дейност зависи до голяма степен от външни източници – над 38% от всички разходи;
• По области на науката водещи са техническите науки, в които са съсредоточени 45% от разходите за НИРД, следвани от медицинските и здравните науки (22%) и естествените науки (20%);
• Висшето образование участва скромно във финансирането на НИРД с малко над 8% от всички разходи. Традиционно в България научната дейност на университетите е съпровождаща част на основната им дейност (преподавателската), като държавата съсредоточава усилията си или в специализирани научни институти, или в БАН. Постепенното оттегляне на науката от висшите училища има за резултат спад в качеството на образованието и трудности в привличането и задържане на студенти.

Какви рискове създава това изоставане?

Основният риск е свързан със задържане на производителността на труда и ограничен ръст на доходите в дългосрочен план. Ако науката и развойната дейност не създават достатъчно добра основа за по-бързо технологично развитие,  растежът в икономиката ще зависи от фактора труд, а това има естествени демографски ограничения.

Друг риск крие загубата на научна инфраструктура и кадри, особено в държавния сектор и висшето образование. За качествена изследователска дейност обикновено се изискват много добре подготвени кадри над средното ниво и ако в страната няма условия за тяхното развитие, те лесно се местят извън нея. С други думи изтичат не просто мозъци, а най-добре обучените и креативни такива. Това има и вторичен негативен ефект, тъй като намалява шансовете за научно развитие и на онези, които все пак решат да останат в страната.

И не на последно място – зависимостта от външни източници на финансиране на науката създава известна уязвимост и зависимост от външни шокове, политически цикли и чужди решения. Въпреки това обаче мястото на държавата не бива да е водещо в този процес.

Сами по себе си разходите за НИРД не са достатъчни, за да се оцени доколко те насърчават икономическото развитие и технологичния напредък. Държавата следва да създава условия и насърчава научната дейност и технологичния обмен (добър пример е създаването на ИНСАИТ), както и да оценява ефективността на своите големи държавни структури (БАН, държавните университети и останалите държавни научни институти). Публичното финансиране на научна и развойна дейност – независимо дали за университетите или за научните институти, следва да включва и условия за комерсиализация на научните продукти чрез трансфер на знания и технологии.

Източник: Институт за пазарна икономика

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg