Бягство или борба – изборът на българи и румънци

Докато на Запад се тревожат от притока на евтина работна ръка вследствие на отворения трудов пазар в ЕС, страни като България и Румъния имат много по-сериозен проблем: те губят човешки потенциал, припомня Йохен Битнер.

Свободното придвижване, свободният избор на работно място се смятат в ЕС едва ли не за свещени. Журналистът Йохен Битнер обаче предлага да ги подложим на критична преоценка. В интервю за ДВ той казва: „Миграцията на хора вътре в ЕС има и негативни последици, които все още не са ликвидирани от националните закони.” Битнер припомня, че отворените граници и свободата да си избираш работно място в ЕС са две различни неща. И смята, че при избора на работно място ограничения все пак са нужни.

Напук на първоначалните очаквания, свободният избор на работно място не доведе до по-бързо сближаване на доходите и условията на живот в Източна и Западна Европа. Вместо да има размяна на ноу-хау, от която печелят и двете части на континента, вътрешната миграция върви само в една посока – от изток на запад. А когато най-кадърните си заминат завинаги, разликата в благосъстоянието не само че няма да изчезне, а ще се утвърди, пише Битнер в „Ди Цайт”. Той уточнява, че мнозинството трудови мигранти не са висококвалифицирани хора с висше образование, но въпреки това „изтичането на мозъци” е болезнено: „За десет години три милиона души са напуснали Румъния, като 20% от тях са висшисти. За страна с 20-милионно население това е много”, казва журналистът за ДВ.

Отварянето на границите – и добро, и лошо

И от България в периода 1992-2015 година са си тръгнали три милиона души, казва Битнер и се позовава на публикация в „24 часа”. За страна с осем милионно население това е чудовищно много, смята той и цитира Иван Кръстев: „Отварянето на границите беше едновременно и най-доброто и най-лошото, което се случи на българското общество след падането на Стената. Масовата емиграция на хора на възраст между 25 и 50 години драматично увреди както българската икономика, така и политическата система.”

Източник – Дойче Веле

Иван Дарийков