Енергийната сигурност е въпрос, който стои пред всяка една прогресивна държава в света, а днес той е по-актуален от всякога. Много страни, в това число и България, си припомниха, че енергийната независимост е неделима част от националната сигурност на една държава. Климатичните промени, както и европейските амбиции за достигане на нетни нулеви емисии, поставиха на дневен ред въпроса за производството на чиста електроенергия. Добиването на енергия от ВЕИ стана приоритет за развитите държави и те насочиха усилията си в тази посока.
И докато вятърът и слънчевата енергия често доминират в разговорите за нисковъглеродна електроенергия, хидроенергията остава някак встрани, а тя осигурява много повече електроенергия в световен мащаб от всеки друг възобновяем енергиен източник – почти осем пъти повече от слънчевата енергия.
Ползите от хидроенергията са огромни не само като балансьор на електроенергийната система, но и като ключов фактор за осигуряване на заетост за нормалното съществуване на много местни общности. Неслучайно 8 от общо 10-те най-големи електроцентрали в света са ВЕЦ.
Въпреки че в момента темата за ВЕЦ не е особено актуална и популярна в България, страната ни може да се похвали с дългогодишна история и практика в областта на хидроенергията. Благодарение, именно на хидроенергията, София става една от първите електрифицирани европейски столици. През 1900г. пускат в експлоатация ВЕЦ Панчарево, първата водноелектрическа централа не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Тя успява да захрани с електроенергия новата столица София и да осигури електричество за трамвайната мрежа в града. Когато говорим за хидроенергия и развитието й в България, не трябва да забравяме Белмекен, който е върхът на българското хидростроителство. И до днес ПАВЕЦ Белмекен е един от най-големите хидроенергийни комплекси в Европа, чието изграждане е огромно постижение за времето си.
И въпреки, че България е една от първите страни в света, обърнала се към водната енергия, днес този природен гигант е позабравен у нас и има нужда от целенасочена политика и инвестиционен тласък, за да не бъде възпрепятствано постигането на целите за устойчиво развитие като в същото време се подпомогне развитието на слънчевата и вятърната енергия.
Според специален доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) хидроенергията е най-големият източник на възобновяема електроенергия в световен мащаб и се очаква да расте допълнително през следващите десетилетия. Близо ¾ от възобновяемата и 16% от общата електроенергия в света се произвежда от ВЕЦ. Този брой може да се утрои, ако се използват всички налични речни и езерни ресурси, което ще доведе до годишно производство от приблизително 15 000 TWh. МАЕ очаква производството на водноелектрическа енергия в световен мащаб да нарасне с още 50% до 2040 г.
За България данните сочат, че ВЕЦ е най-големият производител на възобновяема енергия с дял от приблизително 60% във възобновяемия микс. Това се дължи на редица фактори, а именно – ВЕЦ са най-старият, устойчив и надежден производител на електроенергия в световен мащаб, не предизвикват емисии от парникови газове и не произвеждат токсични отпадъци, те са най-евтиният производител на енергия от възобновяеми източници и са основните регулиращи и балансиращи мощности в електроенергийната система в България. Не на последно място, имат ниски разходи за експлоатация и поддръжка, а жизненият им цикъл е много дълъг.
Голяма част от развитите държави в света залагат на гореизброените ползи от хидроенергията и инвестират усилия, знания и финанси в нейната поддръжка и модернизация.
Данните от последния доклад на Международната хидроенергийна асоциация (IHA) за състоянието на водноелектрическата енергия за 2022г. показват, че развитието на хидроенергията в световен мащаб е нараснало стабилно през последната година, но все още е драстично под скоростта, необходима за постигане на нулеви въглеродни емисии. Представители на IHA призоваваха световните лидери по време на конференцията на ООН за изменението на климата COP26 да се вслушат в призива на Международната агенция по енергетика (IEA), която обяви, че „единствената възобновяема технология, способна да подкрепя нарастващата интеграция на слънчева и вятърна енергия, е водната енергия“.
България има потенциал да разгърне своето хидропроизводство именно чрез модернизация и внедряване на нови технологии. Това, от една страна, ще ни доближи до целите, които Европа и светът си поставят за нетни нулеви емисии, а от друга страна ще повиши енергийната ни независимост. Решението България да повиши капацитетите си чрез стабилна програма за модернизации, с която с обновени мощности да отговори на нуждите си, е въпрос вече не на възможност, а на избор, от който зависи дали страната ни ще бъде способна да реализира независимостта си.