В продължение на години това беше една от най-добре пазените тайни на модната индустрия. Хиляди тонове чисто нови дрехи и обувки никога не стигаха до потребителите. Вместо това бяха изгаряни, унищожавани или изхвърляни, защото за много компании това се оказваше по-изгодно от съхранението, рециклирането или даряването им.
Днес тази практика е на път да остане в миналото. От 19 юли в Европейския съюз влезе в сила забрана за унищожаване на непродадени текстилни изделия и обувки – част от Регламента за екодизайн на устойчивите продукти. Мярката е поредна стъпка в опита на Европа да ограничи отпадъците и да превърне кръговата икономика от амбиция в реалност.
Скритата цена на евтината мода
Проблемът с текстилните отпадъци е много по-голям, отколкото изглежда на пръв поглед. Всяка година в Европейския съюз се изхвърлят около 5 милиона тона дрехи и текстилни изделия – средно по 12 килограма на човек. В същото време европейците купуват приблизително 15 килограма нови дрехи и обувки годишно.
В България ситуацията не е по-различна. Според статистиката всяка година у нас се изхвърлят около 100 000 тона дрехи и битов текстил – количество, което се равнява на около пет пъти теглото на НДК.
Основен двигател на проблема е т.нар. „бърза мода“. Онлайн платформите и евтините колекции направиха дрехите по-достъпни от всякога, но и по-краткотрайни. Изследвания показват, че една дреха често се носи само няколко пъти, преди да бъде заменена с нова. Резултатът е индустрия, която произвежда повече, отколкото пазарът може да поеме.
Защо се унищожават нови дрехи?
Според данни на Европейската комисия между 4% и 9% от текстилните продукти, пуснати на европейския пазар, никога не достигат до потребителите. Това означава между 264 000 и 594 000 тона нови дрехи и обувки годишно.
Причините са различни – защита на ценовата политика, избягване на разходи за складиране или желание за запазване на имиджа на марката. Практиката беше особено разпространена сред луксозните брандове, които предпочитаха да унищожат непродадените артикули, вместо те да се появят на по-ниски цени на вторичния пазар.
Проблемът обаче не е само икономически. Повечето съвременни текстилни изделия съдържат синтетични влакна, произведени от петролни продукти. При изгаряне или депониране те отделят вредни емисии, замърсявайки почвите и водите, а разграждането им отнема десетилетия.
Още по-притеснителен е фактът, че едва около 1% от материалите, използвани за производство на дрехи, днес се рециклират обратно в нов текстил.
Какво се променя?
Новите правила задължават компаниите да намерят алтернатива на унищожаването. Вместо да изгарят или изхвърлят непродадените стоки, те ще трябва да ги насочват към препродажба, даряване, ремонт, преработка или повторна употреба.
Регламентът обхваща не само производителите, но и вносителите, дистрибуторите, онлайн платформите и върнатите от клиенти продукти. Изключения ще се допускат единствено в ограничени случаи – например когато даден продукт е опасен за здравето или е негоден за употреба. Всяко подобно решение ще трябва да бъде документирано и доказано пред контролните органи.
Кой трябва да спазва правилата?
На този етап регламентът засяга най-големите компании в сектора – предприятия с над 250 служители и годишен оборот над 50 милиона евро.
Европейската комисия обаче предвижда постепенно разширяване на обхвата. От 2030 г. правилата ще важат и за по-малки компании, а в бъдеще не е изключено да бъдат включени и микро предприятията, ако се установят опити за заобикаляне на закона.
Санкциите също са сериозни. Националните контролни органи ще могат да налагат глоби до 4% от оборота на нарушителите, както и да разпореждат изтегляне на продукти от пазара.
Възможност за България
За България новите изисквания идват в момент, когато страната все още догонва европейските цели за разделно събиране на текстил. Въпреки това секторът има потенциал да спечели от промените. България разполага с дългогодишен опит в търговията с дрехи втора употреба, аутлет артикули и повторно използване на текстилни продукти.
Според представители на Българската асоциация Кръгов текстил страната разполага с изградени канали за реализация на непродадени стоки и може да се превърне в част от решението на европейския проблем с текстилните отпадъци.
Ползите не са само екологични. По данни на Европейската комисия за всеки 1000 тона текстил, подготвен за повторна употреба, се създават между 20 и 35 работни места – значително повече в сравнение с депонирането или изгарянето на отпадъците.
Следващата стъпка: кръгова мода
Забраната за унищожаване на непродадени дрехи е само началото на по-мащабна трансформация.
В следващите години Европа ще въвежда нови изисквания за дълготрайност, ремонтопригодност и рециклируемост на текстилните изделия. Очаква се и появата на цифров продуктов паспорт, който ще съдържа информация за произхода, състава и екологичния отпечатък на всеки продукт.
Паралелно с това ще се разширява принципът на разширената отговорност на производителя, според който компаниите ще носят отговорност за продуктите си и след края на техния жизнен цикъл.
Така модната индустрия постепенно ще бъде принудена да премине от модела „произведи–продай–изхвърли“ към система, в която всеки продукт има шанс за втори живот. А това може да се окаже една от най-значимите промени в сектора през следващото десетилетие.
Текстът е част от бр. 134 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
