Случи ми се нещо странно, за което писах в профила си и което ме наведе на някои мисли: в събота пред дома ми в София, след като бях паркирал, до мен спря един полицейски автомобил, в резултат на което ….. ми беше написан АКТ за използване на телефон по време на шофиране! Би било логично да бъда наказан, ако действително бях направил нещо подобно, но аз държах в ръцете си GPS-навигатор, а телефона ….. си го бях оставил вкъщи. Показах им, че държа навигатор, а не телефон, помолих ги да звъннат, за да видят, че това не е телефон и навигатор едновременно, но те отказаха и написаха акта, казвайки ми, че според не знам кой си член от закона, би трябвало да бъда със свободни ръце. Впрочем, прочетох въпросния закон след това и видях, че там пише конкретно за телефон, а не за други устройства, които може да има шофьорът със себе си.
[ad id=“105227″]
Исках да напиша възражение и да кажа, че всичко това е много несправедливо, след като имам свидетели, че телефонът ми е бил оставен вкъщи и бих могъл да поискам и справка от мобилния оператор, която да покаже, че цяла събота не съм изпращал SMS-и, нито съм правил или приемал обаждания. Но и тук прословутият закон дава само 3 дни за възражение, а аз нямах възможност да се вместя в този срок, тъй като имах срочни служебни ангажименти.
Споделих въпросната случка в профила си във Facebook и получих десетки коментари, повечето от които обвиняваха системата, т.е. че за цялата тази глупава ситуация са виновни премиерът, всички министри вкупом и самата държава. Не бих продължил темата, ако не бях останал изненадан от тази реакция. Как е възможно да обвиняваме една страна и цялата политическа система за глупостта на конкретен човек, който просто е изтълкувал властта си по свой собствен начин? Може и да се е притеснил, че не може да изкрънка някой и друг лев и да е прибегнал до този акт, за да не изглежда пълен глупак поне в собствените си очи.
За мен е особено притеснителен факт отхвърлянето и отричането от хората на едно цяло общество и система в резултат на една малка, незначителна, дребна случка, която повече говори за тъпотата на някои хора, отколкото за нещо значимо. Това, което ме тревожи е, че тук в България лесно и бързо и без много мисъл стигаме да изводи и обвинения, вместо да се опитаме да се поучим и да станем по-добри, вследствие на един случаен факт. Без съмнение, моята случка беше нещо абсолютно случайно, едно събитие без някакво съдбовно значение, което ме занимаваше не повече от 5 минути. Но стана причина за коментари и реакции на много хора във форума, където се проведе диалогът.
Тези хора, полицаите, са наши приятели, познати, роднини. Те са част от обществото, в което живеем и сме призвани да го направим по-добро. Такива проблеми виждаме и ще виждаме сред нас, доколкото светът ни се съставлява от обикновени хора от плът и кръв. Някои от тези хора имат недостатъци, други са способни, трети глупави, има интелигентни и не толкова. Те са хора като всички нас. И всички ние, всеки един от нас, в конкретната си професионална и лична среда се озоваваме пред различни събития и случки, спрямо които реагираме често грешно или оценяваме ситуацията по различен начин.
Естествено, една грешна оценка на даден катаджия е факт, достоен за критика и би трябвало да го споменаваме, за да помогнем на самата полиция да стане по-добра. Впрочем, органите на реда не са безгрешни не само в България. Ако си спомним сагата със Строс-Кан, довела до неговия арест и до оставката му от поста Президент на МВФ, за да се докаже по-късно, че на свидетелката, която го обвини във всички смъртни грехове, не може да се има голямо доверие, разбираме, че подобни грешни преценки се случват навсякъде, дори и в най-напредналите общества. Разбира се, лошото е, че когато грешката става по начин, който наранява личността на даден човек, боли повече отколкото би трябвало. Не е възможно и правилно обаче да сравним със земята с думите и мислите си една цяла система, само защото една малка частица от нея не функционира правилно.
Източник: http://www.bgnow.eu/ Х.Мурутис
