„Екстремизъм“ в апартамента на Венета и Стилиян

Жежко лято, събота! Климатикът все още е мираж за старозагорката Венета и Стилиян от Каспичан. Тя се благодарú, че все пак през 1993 година се сдоби с първата си автоматична
пералня, пред чийто прозорче седна да направи сефтето и докато дрехите се въртяха насам-натам с пресекулки, нервно поглеждаше часовника кога ще свърши програмата. Главата ѝ се извиваше ха наляво, ха надясно барабар с барабана и само сумтеше: Аде, ма, досега 5 пъти да бях изпрала на ръка!

[ad id=“225664″]
Пребърса потта, че вкъщи не се диша още от 7 сутринта, направи закуска и тръгна да събира килимите, за да ги изтупа и да измие после пода. За пореден път подаде глава в
спалнята, където Стилиян спи като умрял и се помоли с изнесен актьорски глас: Стильо, ще станеш ли да тупнеш килимите, че да завъртя нещо за обяд и да изведем децата някъде?

Каспичанецът само се прехвърли на другата кълка и изръмжа: На мен съботата ми е дадена за почивка!

[ad id=“236993″]
Венетка изфуча, очите ѝ за секунди се напълниха със сълзи, отри ги с голия си потен лакът и хвана тупалката. А как ѝ се искаше да обръска с нея лентяя в леглото…

В 8,30 се излюпиха рошавите главици на Данчо и Маринка. С отварянето на очите си те се защипаха и хукнаха да се гонят, минавайки през пълната с боклук лопата, събориха метлата
върху легена с току-що изваденото пране и Венета подивя. Тръгна да търси точилката, но децата предвидливо я бяха скрили. От безсилие младата жена седна на средата в хола и
заплака, този път без да крие разочарованието си.

В този момент Стильо, ни лук ял-ни мирисал, се показа от спалнята. „Кажи им, бе Стилияне“ – примоли се Венета, а той невъзмутимо посочи с пръст към децата с думите: „Казвам
ви!“ И до тук с възпитателния процес.

[ad id=“237001″]
След ранния съботен екшън обстановката се успокои. Венета преглътна за сетен път обидата и взе да крои планове за остатъка от деня. Хвана телефона и се обади на една
приятелка, с която набързо решиха да заведат децата на плаж. Учудващо, но и Стилиян бързо кандиса, явно нямаше нещо предварително вързано.

Дойдоха приятелите им с един раздрънкан бус Форд, натовариха се всички и с вече повишено настроение потеглиха към Баните. Плажът още функционираше, макар и доста западнал, но важното е, че има басейни, водна пързалка и дебели сенки. Към 3 следобед тръгнаха обратно. Форда спря пред блока, те се заизнизваха от него и изненада! По всички тераси де по един, де по двама съседи, стоят накацали като гълъби. „Венето, голям проблем стана у вас одеве!“ – крещяха по няколко едновременно.

Всички плажни преживявания се изпариха накуп. Хукнаха те към входа, заизкачваха се по стълбите, а на третия етаж настигнаха комшията Цецо от втория, който изглеждаше странно в горещия следобед, качвайки се нагоре аргюнлийската. В ръцете му имаше дъска с нарязано мезе и чаша ракия.

Комшу, къде си тръгнал? – попита го Стилиян, притеснен от това, което ги очакваше в техния апартамент. Цецо се отпуши и заобяснява: Седим си ние вкъщи и към 10 и нещо се чува
някакъв пукот отгоре. Наискачахме по терасите. Над вас Фанчето вика: Оттук, от Венетини е, нещо пуши, мирише на изгоряло, пука.

[ad id=“236999″]
Стлиян се почеса по главата. Ами ние май към 10 излязохме, какво ще е това, дето е плющяло?

А-а-а, открихме какво е, но после, като разбих вратата – рече Цецо. Венета се заудря с ръце по бедрата и хукна напред.

Чакайте, бе, спокойно, всичко вече мина – ухили се съседът. Слушайте какво стана: Бързо размислих, че явно нещо сте оставили на котлона…
В този момент Стилиян се плесна по челото: Малии, ми аз сложих две яйца на газовия котлон… и излязохме.

Така, де, и ние разбрахме сетне, допълни комшуто. И сега каква ми беше дилемата, продължи Цецо – ако извикам пожарната, ще ви направят къщата на ардауш, а можеше и със стълба отвън да се качат. Онова у вас като спря да пука, остана само да дими. Реших да жертвам моето тяло и с едно длето напънах малко външната врата, влязох, изключих котлона и сега се върнах да взема мезето и ракията, че дават един мач, щях да го гледам у вас, да ви пазя къщата, усмихна се Цецо, финиширайки разказа си за „входния екстремизъм“.

Стигнали вече на площадката пред апартамента си, Венета и Стильо се ококориха пред входната врата. Че е разбита – си беше видимо, но защо се мъдреха там две халки и катинар?
Цецо се захили: А-а, аз ги сложих, рекох да не би някой да влезе, докато слеза да нарежа салама…