Нямам търпение за рими, изтънчена поезия и изпипани фрази.
Нямам търпение за удобна мелодраматичност.
Нямам търпение за очакваната димпломатичност, услужливо и коректно извайваща усмивки от списания.
Нямам търпение за ненужна любезност и толерантност.
Нямам търпение за спокойствие и вечно подхранвани надежди за бъдещето.
Нямам търпение за изчакване. Вечното чакане да настъпят събития, условности, предписани геройства и обещания.
Нямам търпение. Нямам и време. Нямам. И не искам да имам.
Имам търпение само за разхвърляни емоции, наболели и натежали от истина във времето.
Имам търпение само за онзи малък ветропоказател в живота, наречен интуиция.
Имам търпение само за вятър. За онзи вятър… от Север… разпиляващ и развихрящ всяка малка брънка чувства. Онзи вятър… от Север… нестихващ пламък, играещ в погледа.
Имам търпение само и единствено за нея – волята, тази преливаща вода, придошла при мен заедно със залеза.
Имам търпение единствено и само за СЕГА. За разхвърляния танц в клетките точно в този момент. За звънтящото и неспирно радио. За музиката. За тежките сълзи. За спонтанността по лицата, разплискваща топлина като слънце. За думи, спечелили уважение благодарение на действия.
Имам търпение само за вяра. Вяра в себе си. Вяра в неувяхващата минута живот. Вяра във вечния бунт. Вяра в ДНЕС, в СЕГА. И никога утре. Никога утре!
източник: Щъкащо
