Как непотвърдени твърдения за гражданство подклаждат омраза срещу украинците
„Потресаващо! Украинка удря ученици в автобуса за Несебър”, „Докога ще ги хрантутим? Нагла украинка скача на бой на ученици в автобус за Несебър, „Литовката е украинка, старателно прикрита от медиите”, „Нарочно казват „рускоговорящи”, за да прикрият украинците, а да хвърлят вината към руснаците”. Това са част от твърденията, които се разпространяват в социалните мрежи и в някои сайтове, във връзка с няколко криминални случая в България през последните месеци.
В публикациите на произхода на извършителите се обръща особено внимание, дори когато липсва официална информация, или се внушава, че тя е невярна. Примерите показват как отразяването на отделни криминални инциденти може да се използва за изграждането на обобщен негативен образ на украинците като престъпници.
Без потвърдена информация сайтове обвиняват „украинка в насилие над деца”
През септември в социалните мрежи се разпространи кратко видео, на което се вижда конфликт между жена и младежи в автобус. Жената дори посяга да удари едно от момчетата и му казва да седне. От думите ѝ се разбира, че не е българка. Видеото е кратко и не става ясно какъв е поводът за напрежението и агресията. Според публикациите автобусът пътува за Несебър.
В публикациите се твърди, че жената е украинка. „Никой не я спира, защото пътуващите мъже и жени обичат украинците и мразят нашите деца, които цяло лято наричаха изроди”, се казва в една от тях. Видеото е придружено с текстове като „Потресаващо
Украинка удря ученици в автобуса за Несебър”, „ПОРЕДНО БРУТАЛНО ВИДЕО: Украинка бие български деца в автобус за Несебър” и др. Видеото е публикувано от различни профили и страници. Само едно от видеата има над 108 хил. гледания.
Впечатление прави, че един и същи текст се среща в няколко медии и сайтове. Вестник „Труд” описва видеото и посочва, че жената е украинска гражданка. Медията пише, че от Областната дирекция на полицията в Бургас все още не са коментирали случая, но по думите на свидетели случката е от 24 септември.
Същият текст е публикуван и в сайта „1chas.bg”. Сайтът „Lentata” препечатва текста и посочва като източник „1chas.bg”.
Информационна агенция „Анонс” също твърди, че жената е украинка, въпреки че уточнява, че „няма официална информация от МВР, нито разяснения”. В публикацията на медията се твърди още, че „на полицията е разпоредено да не закача украинците”. Телевизия „Евроком” допълва, че няколко медийни публикации представят жената като украинска гражданка, но към момента липсва официална информация, която да потвърждава това.
Видеото е описано и в други сайтове, сред които „Свободно слово” и „Faktibg.com”. Последният периодично публикува изфабрикувано съдържание. Сайтовете пишат, че посегналата на момчето жена е украинка, без да посочват източник на информацията.
От пресцентъра на ОДМВР-Бургас посочиха за Factcheck.bg, че органите са се самосезирали след разпространението на видеото. Потвърдиха, че автобусът се е движил по линията Равда-Несебър. Няма подадени жалби. Момчетата са разпитани и по думите им конфликтът е възникнал, защото жената е искала да ѝ отстъпят място в автобуса. От полицията посочиха, че самоличността на жената не е установена. От автобусната компания не са разпознали пътничката.
Factcheck.bg установи самоличността на жената. Активността в профилите ѝ в социалните мрежи не потвърждават тя да е украинка.
Във фейсбук профила си тя посочва, че е от Узбекистан, че говори английски и руски език и живее в Берлин. Factcheck.bg се свърза с жената от видеото, но тя отказа да бъде цитирана.
Въпреки че сайтовете посочват, че няма официална информация от МВР за инцидента, повечето от тях представят жената от видеото като украинска гражданка.
Спор в социалните мрежи за националността на жената, нападнала четирима души във Варна
На 4 май жена напада с нож четирима души във Варна. Инцидентът е станал в района на супермаркет. БТА съобщава, че по първоначална информация нападателката е гражданка на Литва. В информационния бюлетин на Областната дирекция на МВР – Варна, за 4 май е посочено, че нападателката е 47-годишна литовка, която е била под въздействието на алкохол. Тя е настанена в клиника за лечение. Двама от пострадалите са оставени за лечение в болнично заведение, а другите са освободени за домашна грижа. По случая е образувано досъдебно производство.
Въпреки че в официалните съобщения на институциите, както и в медийните публикации, е посочено, че жената е литовска гражданка, в социалните мрежи започнаха да се разпространяват публикации, според които жената е украинка, но с литовски паспорт.
В другите случаи под споделените новини за криминалния случай се забелязват сходни коментари, в които се твърди, че медиите прикриват, че извършителката е украинка, а не литовка.
На 5 май говорителят на Окръжната прокуратура във Варна Радослав Лазаров казва, цитиран от БТА, че литовската гражданка е временно пребиваваща в страната. Повдигнато ѝ е обвинение за опит за убийство на повече от един човек. На 7 май състав на Окръжния съд във Варна уважи искането на прокуратурата и определи 47-годишната литовска гражданка, привлечена в качеството на обвиняема за опит за убийство на повече от едно лице, да бъде задържана под стража. Това съобщава Апелативната прокуратура във Варна. Жената е настанена в психиатрично заведение за изследване за срок от 30 дни.
БНТ предава, че литовската гражданка Арина Илинайте, е заявила, че не помни как е нападнала хората, но е признала, че е изпила голямо количество алкохол. Адвокатът ѝ е поискал по-лека мярка за неотклонение и е коментирал, че тя е била лекувана в Литва от биполярно разстройство.
Справка на Factcheck.bg в Търговския регистър показва, че Арина Илинайте е управител и собственик на капитала на фирма, регистрирана във Варна. Според документите тя е литовска гражданка и е родена в Литва.
На 5 май в сайтовете „Свободно слово”, „Силна Варна”, както и в „Informiran.net”, за който Factcheck.bg е посочвал, че работи като канал за дезинформация, е публикуван един и същ материал. В него се твърди, че медиите са представили обвинената като литовска гражданка, но че тя всъщност е украинка от Киев, „която има и друго гражданство”. В статията не е посочен източник на информацията.
Официалните документи потвърждават литовското гражданство на обвиняемата. Разпространяваните твърдения, че тя всъщност е украинка от Киев и че медиите умишлено прикриват този факт, не са подкрепени с доказателства. От украинското посолство посочиха за Factcheck.bg, че нямат информация за такова лице.
Критики към медиите за отразяването на убийството в кв. „Бъкстон”
Подобен акцент върху националността се наблюдава и при отразяването на убийство в София. На 31 август медиите съобщават, че „чужденец” е убил млада жена в апартамент в квартал „Бъкстон“. Това съобщават за БНТ от СДВР. В новината пише, че по първоначална информация е задържан рускоговорящ мъж. От полицията потвърждават за убийството пред БТА. Агенцията се позовава на пресцентъра на МВР и посочва, че „за деянието е задържан рускоговорящ гражданин”. Ведомството потвърждава информацията и за БиТиВи . Телевизията съобщава, че е задържан рускоговорящ мъж, а съседи твърдят, че мъжът и жертвата са украински граждани. „Нова телевизия” казва, че е задържан украински гражданин на 24 години за убийството на младата жена, а информацията е потвърдена за медията от СДВР. Полицията е съобщила, че мъжът е украински гражданин и за „Новините ON AIR“.
На 2 септември Софийската градска прокуратура официално потвърждава, че обвиняемият е украински гражданин. В прессъобщението се посочва, че той е обвинен за убийството на 18-годишна японска гражданка в столичния квартал „Бъкстон“. Съдът е определил задържането му под стража.
В социалните мрежи потребители изразяват недоволството си от неточно представения произход на украинеца. Те обвиняват медиите, че умишлено прикриват националността на украинския гражданин.
Примерите показват как отразяването на отделни криминални инциденти може да се използва за изграждането на обобщен негативен образ на украинците като престъпници. Често това става без потвърдена информация или чрез пренебрегване на официалната информация на разследващите органи. Към този наратив се добавят и твърдения за привилегировано отношение към украинците в България, придружени с обвинения, че те проявяват наглост и неблагодарност към страната, която им е оказала помощ. И преди онлайн са се провеждали кампании срещу украинците в България. Още в началото на войната в Украйна се разпространяваха твърдения, според които бежанците източват социалната система на България. През това лято негативните нагласи към украинците отново се засилиха онлайн, като повод за нова вълна от публикации и коментари станаха новината за изграждането на незаконен комплекс край местността Баба Алино до Варна и още няколко инцидента, свързани с украинци, включително блъсната на пешеходна пътека млада жена.
По публикацията работи и Свилен Оприков
Материалът Как непотвърдени твърдения за гражданство подклаждат омраза срещу украинците е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg
