Изправени пред остър недостиг на работна ръка, застаряващо население и хронични проблеми с производителността, японските компании би трябвало да са благодатна почва за навлизането на изкуствения интелект (AI). И все пак, в сравнение със САЩ и Великобритания, внедряването му на много работни места остава бавно и предпазливо, пише BBC.

Реакцията на Япония към AI започва да наподобява една от традиционните японски пиеси но, които се развиват с бавен ритъм. Всички маскирани персонажи на сцената са съгласни, че трябва да се действа спешно, а призивът се повтаря с тържествено единодушие. И все пак актьорите остават неподвижни.

Чудесно за нагнетяване на драматизма, но ужасно за справяне с непосредствените проблеми на страната.

Япония изостава

Данните за използването на AI на работното място показват, че Япония изостава. Едва 8.4% от японските служители използват AI като част от работата си, според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикуван в края на миналата година.

За сравнение, отделни статистически данни сочат, че делът в САЩ е 50%, а във Великобритания – 32%. В Сингапур, за който се твърди, че е на второ място в света по навлизане на AI след Обединените арабски емирства и на първо място в Азия, 56% от служителите използват AI „по няколко пъти седмично“.

Остин Сю, съосновател на американския стартъп Kuse AI, казва, че причината за изоставането на страната е в консервативния подход на японските компании и нежеланието им да поемат рискове. Неговата компания наскоро отвори офис в Япония, за да продава своите AI системи на местни фирми.

Има организации, в които процедурите и културата на консенсус действително забавят нещата“, казва той. „Толерантността към грешки на AI е почти нулева, особено при всичко, което е свързано с клиенти. Някои биха предпочели дадена позиция да остане незаета, отколкото да позволят на машина да поеме работата.“

Сю казва, че ситуацията в САЩ е много различна, като някои компании вече дават на AI агентите далеч по-голяма свобода, за да повишат производителността. „В САЩ AI колегите първоначално влизат в ролята на помощници и постепенно стават част от работния процес. Нагласата (на американските ръководители) често е – нека опита, а след това ще го коригираме“, добавя той.

Той допълва, че японските компании се нуждаят от повече доказателства, преди да се доверят достатъчно на AI, за да го използват.

Прекалено предпазливи

Париса Хагириан, професор по международен мениджмънт в Университета за напреднали науки в Киото, също смята, че много японски компании са прекалено предпазливи към риска, за да се насочат към AI.

Предизвикателствата при внедряването му са същите като при въвеждането на всяка друга промяна в японските компании. Затова използването на AI все още е доста ограничено и предпазливо, особено на работното място“, добавя тя.

Хагириан също противопоставя това на по-предприемаческата култура в САЩ, като посочва, че японските компании са изключително чувствителни към грешки, несигурност и риск за репутацията.

„Тъй като генеративният AI все още не е напълно надежден, в Япония той се използва основно за задачи с нисък риск, като писане, обобщаване или събиране на информация, но много по-рядко за основни оперативни дейности, вземане на решения и подобряване на цялостните процеси“, казва тя.

„Зашеметяващи количества“ хартия

Смята се, че секторът на здравеопазването в Япония е особено бавен при внедряването на AI, като някои болници все още дори не са дигитализирали напълно пациентските досиета. „Хартиените документи се трупат в зашеметяващи количества“, казва служител в японска болница, пожелал да остане анонимен. „Все едно сме в каменната ера.“

Японското правителство е наясно с по-широкия проблем с ниското навлизане на AI и се опитва да насърчи повече компании да започнат да използват технологията. Миналата година парламентът на страната прие Закона за насърчаване на AI. Целта му е чрез умерена регулация да насърчи бизнеса да инвестира повече в AI. Токио обещава Япония да се превърне в „най-благоприятната страна в света за разработване и използване на AI“.

Правителството смята, че по-широкото използване на AI може да помогне на Япония да подобри производителността си. В момента тя продължава да е на последно място по този показател сред развитите държави от Г-7.

Министерството на финансите на Япония посочва, че използването на AI от бизнеса вече се е увеличило значително, като 75% от компаниите в момента използват технологията спрямо 11% преди пет години.

Недостиг на IT специалисти

Критиците обаче твърдят, че във всяка от тези компании само много малка част от служителите действително използват AI, а онези, които го правят, го използват в твърде ограничена степен.

Проф. Ясуши Огасавара, експерт по социалната система и технологиите в Япония от Университета „Мейджи“, казва, че в работната сила няма достатъчно хора с добри технологични умения.

Въпреки че японците обичат да си играят с устройства като смартфони, дигиталната грамотност тук е ниска“, казва той.

Това се подчертава и от доклад от по-рано тази година, според който до 2030 г. Япония ще бъде изправена пред недостиг на почти 800 000 IT специалисти. Твърди се също, че много компании изпитват затруднения заради остарели компютърни системи, като около 60% от тях са на повече от 20 години.

Освен това Огасавара допълва, че японските компании са под по-силен натиск да избягват увеличаване на безработицата, отколкото да развиват AI, който би могъл да доведе до съкращаване на работни места.

Правителството говори за AI, преквалификация и дигитални умения, но в действителност е трудно човешките ресурси да бъдат адаптирани към дигиталните умения, защото основният приоритет е запазването на пълната заетост“, казва той.

Ограничена промяна

Все пак в наемането на служители се наблюдава промяна, като някои компании вече дават приоритет на „AI грамотността“ при подбора на новозавършили кандидати.

В частния сектор по-големи компании като Kanematsu, водеща търговска компания с широк профил, наемат подготвени млади специалисти като Ута Ямагучи, която се присъединява към компанията през април. „Използвам AI доста често в работата“, казва тя. „Много от колегите ми също го използват много. За писане на имейли за шефа ми, обобщаване на сложни документи, записване на срещи и изготвяне на резюмета.“

Но за разлика от САЩ, според нея AI системите, които могат автономно да изпълняват задачи, състоящи се от няколко последователни стъпки, все още почти не се срещат в Япония.

Нейният работодател обаче, известен с прогресивния си подход, вече използва такива системи. Огасавара казва, че „промяната в Япония е ограничена“. Той допълва: „Японското общество очаква реформите да протичат безболезнено, затова смятам, че може да се каже, че радикалната реформа е най-малкото трудна.“

Резките промени може и да са мръсна дума в Япония, но без тях ръстът на производителността, от който страната се нуждае, може да остане недостижим.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg