*Текстът е публикуван първоначално на 28 юли. Впоследствие е прецизиран, включен е и коментар от социоложката Светла Енчева, съгласно Политиката на корекции на Factcheck.bg
„75% от българите не подкрепят Украйна“, „77% от българите подкрепят Русия във войната“, „68% от българите подкрепят Зеленски“, „82% от българите подкрепят Русия, Путин е харесван от 91% от българските граждани“. Това са малка част от изводите от „проучвания“, които се разпространяват в социалните мрежи.
Познат метод за влияние върху обществото и разпространение на дезинформация е позоваването на непредставително социологическо проучване. Често в социалните мрежи се публикуват и изфабрикувани проучвания.
Социологията е наука, която борави с множество методи – както количествени, така и качествени. Не всички количествени методи включват представителни извадки. Понякога, когато липсват данни колко точно е голяма генералната съвкупност (целевата група), например – преживелите сексуално насилие в България – е невъзможно изследването ѝ да е представително, но това не е причина то да не се извършва. Ако проучването е проведено професионално, то ще посочи честно изследователските си ограничения.
Представителните изследвания на общественото мнение са количествени проучвания, които събират стандартизирани данни от статистически значима и представителна извадка, за да се направят валидни изводи за цялата целева съвкупност (тоест всички хора, чието мнение по дадена тема интересува изследователите – например пълнолетното население в България).
Провеждането на социологическото проучване има няколко етапа. Важно е да се определят се целите му, тоест какво ще се изследва – например обществени нагласи по различни въпроси. Също така трябва да е ясно какви ще обхваща проучването – целевата група.
Класическата представителна извадка е стохастичната (случайната), обясни пред Factcheck.bg журналистката и социоложка Светла Енчева. „При нея респондентите не се подбират по признаци. Вместо това анкетираните се определят чрез определена стъпка – примерно анкетьорите отиват в конкретни апартаменти през няколко жилищни блока, питат кой в този дом последен е имал рожден ден и задават въпросите си на този човек. Ако извадката се изпълни добре, респондентите възпроизвеждат съвкупността по социалнодемографски признаци, без нарочно да са подбирани така“, заяви пред Factcheck.bg Светла Енчева.
При квотните извадки респондентите – тоест групата от хора, които вземат участие в анкетата, се подбират по определени критерии – като типичните са пол, възраст, регион, образование. Целта е извадката да е правилно подбрана, за да може резултатите максимално да отговарят на цялото население.
Някои изследователи не признават квотните извадки за представителни, но това са спорове в тясната сфера на статистиката. Независимо дали извадката е квотна, или стохастична, най-важното е да възпроизвежда коректно съвкупността.
Как да разпознаем дали едно социологическо проучване е представително
Едно социологическо проучване се смята за непредставително, когато извадката е твърде малка или неподходящо подбрана, както и когато няма извадка, а са включени мненията на всички, които са решили да се отзоват. Няма правило какъв брой участници гарантира представителност, важен е начинът на подбор на извадката и нейната структура, но практиката на големите статистически агенции е да използват представителна извадка от над 1000 човека.
Данните могат да бъдат събирани както чрез интервю лице в лице или по телефона, така и онлайн. Резултатите от онлайн анкетите могат да са представителни само ако анкети се предоставят само на попадналите в извадката, а не са на принципа на отзовалите се (като анкетите в медии и социални мрежи).
Пред Factcheck.bg доц. д-р Алексей Пампоров, социолог и антрополог, заяви, че представителността е свързана с реалния шанс на единиците от населението да попаднат в анкетите. Например онлайн анкетите и телефонните въпросници според доц. д-р Пампоров са непредставителни заради неравния шанс – дигитална бедност и липса на достъп до телефонен абонамент. Броят хора в извадката влияе на стохастичната грешка, т.е. на възможното отклонение по случайни причини.
Малко преди България да влезе в еврозоната, се разпространи невярната информация, че след приемането на еврото в Хърватия, всеки пети човек започва да работи на две места. Внушението е, че в страната стандартът на живот се е влошил до степен, до която хърватите се е наложило да започнат втора работа. Проверка на Factcheck.bg установи, че цитираните данни не са взети от представителна статистика, а от анкета в портал за търсене на работа. Гласували са 690 от потребителите само в сайта, което я прави непредставителна. Въпреки това в интернет пространството заглавията са „Поради нарастващите разходи на живот, всеки пети хърватин работи на две места“ и „Хърватите масово търсят втора работа след въвеждането на еврото“.
В своя статия доц. д-р Пампоров подробно описва добрите практики при създаването на социологически проучвания. Изисква се използването на достатъчно голяма и правилно подбрана представителна извадка, добре формулирани въпроси, ясно описание на начина на подбор на участниците, посочване на максималната статистическа грешка и представяне на резултатите по прозрачен начин.
Признаци за възможна манипулация в социологическите изследвания са използването на малка и непредставителна извадка, непълно обхващане на изследваното население, липса на информация за статистическата грешка, както и непълното представяне на резултатите. Съмнения поражда отказът на изследователите да предоставят информация за методологията. Основни условия за надеждността на едно социологическо проучване са прозрачността и ясното описаниe на използваните методи.
По текста работиха Лиляна Николова и Васил Хаджийски.
Материалът Кои изследвания на общественото мнения са представителни? е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg
