Костна система

Човешкият костен скелет е съставен от около 220 отделни кости. Външната им форма до голяма степен е наследствено предопределена и зависи от различната им функция. Различаваме дълги колони, например тръбестите кости на крайниците, сводести образувания, например черепните кости, правоъгълни костни блокове, например прешлените, плоски костни плочки, например лопатките или хълбочните кости.
Физичните свойства на костите, като устойчивост на натиск, на опъване и извиване, се обуславят от техния вътрешен строеж.
Забележително е, че в организма е застъпен структурният принцип — с минимално количество материал да се постигнат максимални възможности за работа и натоварване.
Всяка кост се състои от следните три различни тъкани: костно вещество, костен мозък, надкостница.
При надлъжен разрез на костта ще видим, че костното вещество не е равномерно разпределено. На повърхността то образува плътен слой — кората на костта, или кортикалис. Вътрешността на костта се състои от гъбеста рехава маса, спонгиозата. Кората на повърхността и нежните костни гредиики във вътрешността на костта се състоят от един и същи материал. Голямо значение има наблюдението, че костните гредички не са натрупани безредно. Те вървят отвесно към посоката на действуващите сили и по този начин отговарят на изискванията на съответното физико-механично натоварване. В своята цялост костните гредички образуват една система от сводове (траектории), която осигурява максимални възможности за механично обременяване. Същият конструкционен принцип отдавна се прилага в техниката. Вместо масивни греди често пъти се употребяват тръби, защото те при същото тегло имат по-голяма здравина.
В кухинките между костните гредички се намира костният мозък. Жълтият костен мозък се състои от мастна тъкан, а червеният отговаря за образуването на еритроцитите.
Надкостницата (периостът) представлява влакнеста тъкан, която обвива костта подобно на чорап. Тя е богато снабдена с кръвоносни съдове и нерви, които през миниатюрни каналчета оттук навлизат в костта и по пътя на една силно разклонена каналчеста система снабдяват костната тъкан с кръв и нервни влакна. Въпреки че по твърдост прилича на камък, костта се числи към добре кръвооросените тъкани, чието снабдяване с енергия е максимално обезпечено.
Стави
Отделните кости са свързани помежду си или неподвижно, или подвижно с помощта на стави. Неподвижните костни съединения не позволяват никакви или позволяват само незначителни движения. Техните най-важни представители са:
костни фуги, разположени една срещу друга, както при един цип. Пример: черепните шевове;
здраво свързване на две кости с помощта на еластичен влакнест хрущял. Пример: съединението между двете
срамни кости, съединенията между ребрата и гръдната кост;
вмъкване на еластичен диск между две кости. Пример: гръбначният стълб.
Подвижните костни съединения, това са ставите. Те се състоят от няколко части:
ставни тела,
ставна капсула,
ставна течност.
Ставните тела са краищата на две кости, които се свързват помежду си. Обикновено единият костен край е конвексно изпъкнал (ставна главичка), докато краят на другата кост е съответно конкавно вдлъбнат (ставна ямка). Ако костните краища не се покриват напълно, липсващото съответствие на формите се изглажда чрез вмъкване на ставни плочки (дискус) или хрущялни полупръстени (менискус).
Краищата на двете кости в ставата са покрити с хрущялна тъкан. Тези хрущялни шапчици се наричат ставен хрущял. С тяхна помощ се създава една гладка и същевременно еластична двигателна повърхност. В най-натоварените участъци на ставата ставният хрущял е най-дебел.
Ставната капсула съединява двете ставни тела помежду им и затваря ставата отвън. Ставната капсула се подсилва и укрепва с помощта на връзки.
Не трябва да си представяме ставната кухина като някакво голямо кухо пространство. Тъй като всички части на ставата съвпадат точно една с друга, тя представлява само една малка цепнатина между тях.
Синовията — ставната течност, която се точи на конци — изпълва ставната кухина. Тя се секретира от вътрешния слой на ставната капсула и съдържа хранителни вещества за ставния хрущял. Същевременно тя обвива ставните краища със смазочна ципица, която предпазва ставата от изхабяване.
Посоката на движение на ставата се определя от формата на ставните тела, хода на мускулатурата и разположението на подсилващите връзки в ставната капсула.
Различаваме главно четири вида стави в зависимост от различната форма на костните им компоненти.
Шарнирни стави: позволяват движение само в една посока (пример: ставите на пръстите).
Седловидни стави: при тях движенията се извършват около две оси (пример: основната става на палеца).
Винтови стави; позволяват да се извършва завъртане по спирална линия (пример: ставата между мишницата и лакътната кост).
Сферични стави; осигуряват свободна подвижност във всички посоки (пример: раменната и тазобедрената става).
Някои стави притежават допълнително и по един спирачен механизъм, който не позволява движението на ставата да се извършва вън от определени граници. Така например лакътната става има един израстък (олекранон), който спира прекаленото й разгъване. При свита под прав ъгъл лакътна става олекранонът лесно се напипва зад ставата.
Скелетна мускулатура и сухожилия
Скелетната мускулатура на човека се състои от над 400 отделни мускула.
Техният дял в общото тегло на завършилото растежа си човешко тяло е около два пъти по-голям от този на скелета.
Поради голямото си съдържание на кръв живият мускул има наситен тъмночервен цвят.
Мускулите на скелета са различни по форма и големина. Най-често те са вретеновидно издължени, както например бицепсът, който се напипва върху мишницата, или пък са плоски и гладки като коремната и гръдната мускулатура. Съществуват и много други форми.
Във всеки мускул се различават три части:
начална част или мускулна глава, мускулно тяло, което представлява същинската мускулна маса, залавна или крайна част на мускула. Повечето мускули не се залавят направо за костта. Местата по скелета не биха стигнали за тази цел. В замяна на това те са прикрепени към костите с помощта на две сухожилия. Затова мускулната глава и мускулният край обикновено са оформени като начално или залавно сухожилие.
Сухожилните израстъци на мускулите се опипват по-лесно на лакътя и в задколянната ямка. При напрежение на сгъвачната мускулатура те изпъкват като върви. Най-дебелото сухожилие в тялото е Ахилесовото сухожилие. То добре се опипва над глезенната става дори и без опъване на мускулите.