„При посещението на гръцкия премиер Мицотакис в София гръцката делегация е поискала от българското правителство да се подпише дългосрочно споразумение за трансграничните води, гарантиращо фиксирани, безвъзмездни водни количества за Гърция”, казва Тодор Батков-син от сдружение „Свободни Родопи” във видео, публикувано във Фейсбук.

Според Костадин Костадинов, лидер на политическа партия “Възраждане”, продаваме водата на Гърция за 2 стотинки, докато българите я купуват за 6 лева.

Батков-син и Костадинов не са единствените, отправили обвинения към управляващите за неизгодни и неясни договорни взаимоотношения между България и Гърция за водите на двете реки, които държавите ни делят – Арда и Места. Но какво всъщност уреждат въпросните споразумения? 

Река Арда е най-дългата родопска река – 272 километра. Извира близо до село Арда,  продължава своя път в Североизточна Гърция и се влива отдясно в река Марица, близо до град Одрин, в Турция. 

Началото на Места пък е в Източна Рила. България се счита за горна държава спрямо Гърция заради по-голямата си надморска височина. Това означава, че и течението на реките е в посока към южната ни съседка. Поречието на Места се спуска на югоизток до устието на реката в Егейско море близо до курортното градче Керамоти. 

По река Арда има изградени серия от язовири, водноелектрически централи (ВЕЦ), както и други хидро- и електросъоръжения, които заедно съставляват каскада „Арда”. Язовирите, изградени по поречието на Арда, са „Кърджали”, „Студен кладенец” и „Ивайловград”. На приблизително 4 километра от последното стъпало от каскадата – „Ивайловград”, реката пресича българо-гръцката граница. 

Арда и Места са трансгранични реки между България и Гърция. Използването на водите им е обект на споразумения от близо 70 години. Първата спогодба между двете държави, уреждаща употребата на водните обеми на Арда, се сключва през 1963 г. По силата на това споразумение България плаща на Гърция репарации, свързани с Втората световна война, чрез водния обем на Арда. Така за период от 60 години, който изтече през 2024 г., България е изпращала 186 млн. куб. м. годишно. 

От страна на Гърция тази вода се използва за напояването на 20 000 хектара обработваема земя в равнината на Еврос, регион в Северна Гърция, в който липсват работещи водни резервоари или язовири. Обемите се изпращат между май и септември, когато гръцките култури имат най-голяма нужда от напояване. 

Изтичането на репарационния договор през юли 2024 продължава да е повод за притеснения – както в България, така и в Гърция. В Гърция несигурността около условията на новото споразумение между двете държави е повод за недоволството на фермерите, чиято реколта зависи от водните обеми, които България отпуска. 

В България критиците на тези сделки, както стана ясно и по-горе, посочват споразуменията като неизгодни и застрашаващи националния интерес. Според тях България „подарява” фиксиран обем от водите си на Гърция, чието количество намалява заради климатичните промени. 

„Дадени са десетки милиони български кубични метра вода безплатно, не като репарация, а като решение на НЕК”, казва Костадин Костадинов в кулоарите на Народното събрание. 

Каква всъщност е истината?

През 2024 година, след изтичането на репарационния договор от 1964 г., правителството, по това време с министър-председател Росен Желязков и министър на околната среда и водите Манол Генов, сключва нов. Този път водоподаването е за срок от 5 години, не е безвъзмездно и в споразумението е заложено предоговаряне всяка година с оглед на намаляващите нива на река Арда. 

Сключвани са временни споразумения между България, с Националната електрическа компания (НЕК) като контрагент, и регионите Източна Македония и Тракия за регулирано водоподаване в рамките на земеделския сезон, казва Росен Желязков от трибуната на Народното събрание в отговор на въпроси от „Възраждане” на 13 февруари 2025 година. 

В първата година от новото 5-годишно споразумение България е получавала електроенергия от Гърция през зимните месеци, когато ВЕЦ-овете по каскада „Арда” произвеждат по-малко, а потреблението е завишено. Според Желязков през изминалия зимен сезон България е получила близо 30 хиляди мегаватчаса електроенергия. 

Мартин Георгиев, изпълнителен директор на НЕК, казва, че под 10% от годишното производство от ВЕЦ „Ивайловград“ попада в периода, в който страната ни има ангажимент за водоподаване за напояване към гръцката страна. 

Въпреки че НЕК не предоставя информация за конкретните количества подадена вода за 2024 г., Георгиев казва, че те са в рамките на разрешените от Министерството на околната среда и водите, а месечните лимити и са съобразени с понижения приток на река Арда. 

През 2026 г. според новите управляващи споразумението изглежда различно. В изслушване пред Народното събрание през юни новият министър-председател – Румен Радев казва, че за летния период на маловодие през 2025 година, България е получила 2.13 млн. евро. Той допълва, че за 2026 г. споразумението е сключено на същия принцип, въпреки че не уточнява за каква сума се е споразумяла НЕК. За 2025 г. е известен конкретният обем на водоподаването – 164 млн. куб. м, с 22 млн. куб. м. по-малко от годишните обеми в репарационния договор. 

Имало е и други предложения за уреждането на водоподаването от река Арда. Асен Василев, бивш финансов министър и лидер на „Продължаваме промяната”, казва, че е имало проект, изработен по времето на кабинета „Денков”, за сключване на договор, според който България е трябвало да получи  достъп до пристанище Александруполис, а Гърция да изгради магистрала през Маказа и жп линия до „Капитан Андреево“ срещу вода от Арда.

Как е уредено водоподаването от река Места

Въпреки че в публичното пространство въпросите по водоподаването от Арда и Места са комплектовани в една обща тема, споразуменията за водните обеми на двете реки изглеждат съвсем различно. 

Както с Арда, така и при река Места има съществуващо споразумение, което урежда отпускането на този ресурс към Гърция. То е сключено през 1996 г. и е със срок от 35 години, който ще изтече през 2031 г. Първата разлика е, че в тази спогодба НЕК не е контрагент по споразумението. 

Оттокът на река Места също така се оползотворява по различен начин от този на Арда. Докато в България няма изградена хидротехническа инфраструктура по основното течение на реката, от гръцка страна съществуват два язовира за производство на електроенергия. 

През 1996 година България се задължава да подава количество вода на Гърция, равно на 29% от средните обеми на Места между 1935 и 1970 година. Заради намаляващите нива на реката, обаче, този процент е значително по-голям, дори към момента на сключване на споразумението. Договорените за определения период 29% се равняват на 435 млн. куб. м., които би трябвало България да подава всяка година.

Според данните на Националния институт за метрология и хидрология (НИМХ) е много вероятно 435 млн. куб. м. да надхвърлят многократно 29% процента от днешния средногодишен обем на речния отток на Места. От данните за 2024 г. разбираме, че средният за годината обем на Западнобеломорския водосборен басейн, където се намира и Места, е намалял с 20% спрямо предходната година. При сравнение на 2024 с данните за средния отток между 1961 и 1990 г., той е намалял с 51%. 

Конкретни данни за средногодишния отток на Места няма. След запитване от „Отзвук, Смолян” и Factcheck.bg от НИМХ отговориха, че през последните години тази информация остава засекретена. Няма и данни за реалните количества, които България подава към Гърция. Според отговора на Румен Радев в парламента „водата си тече” не само заради договорните задължения, но и заради липсата на изградени язовири, които да я задържат. 

Още през 1996 г. има противоречия около спогодбата за река Места. Президентът Жельо Желев връща за обсъждане в парламента закона за ратифициране на споразумението. Освен очевидното несъответствие с намаляващия отток на Места, спогодбата противоречи на друг закон от 1990 г., според който правителството се задължава да използва 75% от оттока на национална територия при разработването на проект за оползотворяването му. 

През 1996 г. България вече е започнала преговори за присъединяването си към Европейския съюз, а подкрепящите спогодбата приемат Гърция като ключов партньор в предстоящите преговори за присъединяване към ЕС и НАТО. Уреждането на проблема с използването на трансграничните реки е едно от условията в договора за асоцииране на България към ЕС, посочва Капитал. 

Според спогодбата в замяна на водоподаването Гърция има задължение да изгради пътни връзки и три контролно-пропускателни пункта не по-късно от края на 1998 година – между Гоце Делчев и Като Неврокопи, Златоград и Ксанти, Кърджали и Комотини. Въпреки че КПП-та и пътища, които да свързват близките градове, се реализират, нито един от тези проекти не е завършен в срок. 

Въпросите около употребата на трансгранични води далеч не са проблем, ограничен в нашите географски ширини. В резултат от климатичните промени и цялостния недостиг на водни количества в Европа, водата е придобила нов статут през последните години – на ценен и важен за националната сигурност ресурс. 

Според данни на Европейската агенция по околна среда за 2023 г. недостигът на вода е засегнал 28% от територията на Европейския съюз. Това лято река Дунав отчете най-ниските си нива някога и въпреки че оттоците на българските реки остават по-малко засегнати в сравнение с други водни басейни в Европа, политиката за тяхното оползотворяване е изправена пред нови предизвикателства и динамичен международен контекст. 

Автор: Антоана Кирова

Авторката на материала Антоана Кирова е сред петте студентки, започнали шестмесечен стаж, в рамките на който работят с ментори от sCOOL Media, както и с регионални журналисти от цялата страна, като част от проекта „За истината с факти“.

„Инициатива „За истината с факти“ се изпълнява в рамките на проект „ПАКТ“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). 

Материалът Митове и факти за водите на Арда и Места: Какво казват споразуменията между България и Гърция е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg