Може ли баба с козички да е повод за „революция“?

 

Мо-о-о-же!
Кога и защо?

1. Когато изпълнителната власт е свръх самоуверена до наглост:
Успешното и оставило реална следа европредседателство, плюс сериозен пробив във външната политика, подкладоха нарцисизма у властимащите до степен да забравят, че тези успехи касаят и са видими най-вече за образованите хора в големите градове, за които имиджа на страната и европейското й развитие, са пряко свързани със собствения им имдж и реализация по света и у нас. Тези ползуватели на цивилизацията по принцип се справят поне сравнително добре с живота си и имат оптимистични очаквания за добра перспектива.
За останалото население на страната видимостта за перспектива се изчерпва с работа за ниска заплата, с очакване на ниска пенсия и доизхранване чрез отглеждане на зеленчуци, коза, крава, прасе… И даже тези благинки властта може да им ги отнеме, да ги измамят и да им ги отнемат гадовете – както заради някаква си чума вземат козичките и овчиците на баба Дора.

И кво им пука, че могат да заразят комшиите – ми да се оправят, те своето трябва да опазят, защото им е само то.

2. Когато стане невъзможно да си едновременно арогантен и популист.

[ad id=“225664″]

С други думи, да се считаш в правото си да не даваш информация на пряко засегнати от твоите действия, защо са необходими, но след това да те дострашее да действаш, колкото и да е необходимо, защото арогантността ти е била забелязана и абсолютно не е била харесана (май някои от управляващите още се чудят, че е била забелязана).
Е, властта плаща за непознаването на новата, стара ценностна система в изостаналите региони. Ако си отговори на въпроса защо протестите на майки на деца с увреждания и гладната стачка на Босия не създадоха атмосфера на бунт, а баба Дора се превърна в знаме на „битката“, ще разберат.

3. Когато опозицията толкова отчаяно иска властта, че е в състояние да лъже безогледно, дори с цената на риска да тръгне към властта, влачейки се на гребена на вълна от чума днес в Странджа, утре на всеки километър.

Опозицията вече плаща за безобразния си популизъм. По коментарите личи, че дори собствени нейни симпатизанти са погнусени от толкова много, вече мръсни лъжи. Ще плати и на избори за глупостта и наглостта си.

4. Когато президентът е демонстрирал, че е толкова некадърен като президент, та е отхвърлен като фигура и институция във всички държавни процеси – външнополитически и вътрешнополитически.

Останало му е само функцията да се изживява като опозиционен лидер и като такъв да не му пука за имиджа на страната му до степен да оплюва дори очевидни нейни успехи и очевадно добри стъпки в правилна посока. Сигурно е единственият държавен глава в света, който се опитва да срине авторитета на държавата, която оглавява, стига поне да бъде забелязан.

5. Критична маса от гражданите на държавата да са готови да вярват на фалшиви новини, някои от тях толкова абсурдни и несвързани с главния мозък, че е чак плашещо.

Имам предвид „новината“, че се избивали няколко стада в Странджа, че да дойдат там емигранти, дето пристигали по 300 на ден със самолет в Граф Игнатиево от Германия. Не че някой е виждал у нас самолет с такива габарити (може ли там изобщо да кацне такъв самолет?). Не че сме виждали и нови емигранти поне от две години. Не че има логика да се избиват животни, за да се заселват емигранти – регионът на Странджа си е по принцип обезлюден – то при дисциплината, къщите и парите през соца не успяха да го заселят трайно, че сега ли?
На въпроса защо тази вопиюща глупост бе споделяна и препредавана дори от интелигентни хора, отговорът е само един – за критична маса е станало важно да накиснат някак собствената си държава и институции в блатото, защото са убедени, че държавата и институциите са накиснали тях. Защото са обидени от съзнанието, че са незначителни, незачитани, лъгани. Толкова лъгани, че представите им са се объркали до степен да отхвърлят като лъжа доказана опасна чума и да приемат като възможна истина измислици, авторите на които пренебрежително не са се постарали да ги направят поне малко достоверни. А не са се постарали, защото са наясно, че няма значение колко е тъпо, важното е да е нещо лошо, за да захапят куката феновете на тезата: „Ах, каква съм жертва“. Щото ако не се самоубедят, че са жертви, ще трябва да приемат, че не им достигат качества да не са и ще се наложи да се борят. Защото критична маса хора се чувства прецакана и иска да прецака – кого и какво, няма значение.
А най-страшното е, че тази драма се разиграва, въпреки наистина много нерешени проблеми, точно когато България за пръв път има международен авторитет, когато икономическият ръст е факт, когато, макар и бавно нарастват и заплатите, а в някои сектори – бързо. Когато раждаемостта видимо се увеличава…
Страшно е, защото е индикация, че на твърде много българи всъщност вече не им пука за нищо, което не могат да видят от вътрешната страна на вратата си, а идеята им за държава и държавност, са меко казано абстрактни. За достатъчно много са и враждебни.
И не, не опозицията клати властта. Методите й са толкова обидно глупави, че ако нямаше подходяща почва тук и там, щяха да ги линчуват и съдят за обида.
Властта сама се клати с недоумици. Трагедията е, че сама трябва да си бъде коректив, защото алтернатива няма. Всичко до момента, претендиращо да е такава на политическия хоризонт, е още по-лошо, или отчайващо слабо. А алтернатива няма да има, докато държавата за българите е абстракция и враг.

Следователно образът „козичка и баба“ може да си остане траен революционен елемент, но безсмислен – революциите се правят в името на нещо от някой, който знае какво е това нещо (не непременно добро), а у нас такива няма. Ама като ги знаем какво са донесли на света революциите, може да е все пак за добро.
До ден-два тази „драма“ ще бъде забравена като останалите. Дълбоко в себе си дори участниците в нея знаят, че е фалшива – истинска е само за пряко засегнатите пастири, но и те всъщност знаят, че помощите, които ще вземат са възможност за ново начало – вероятността за адекватна пазарна реализация на продукцията от фермите точно в този регион, е минимална.

Ще остане обаче основният проблем – липсата на политическа алтернатива, която или да предложи визия за бъдеще, или поне да застави управляващи и институции да се съобразяват с някого – това само може да им е от полза.