Неверни и подвеждащи твърдения подклаждат омраза срещу украинците в България
„Украинци! Отивайте си! Не сте желани в България”, „София, Варна и Бургас срещу украинците”, „Приехме ги като хора, бягащи от войната, а не като господари в държавата ни! Вън от България, нагли, неблагодарни престъпници!” – подобни призиви със стотици споделяния се разпространяват през юни в социалните мрежи.
През последните месеци няколко криминални сюжета, в които участват украински граждани, попадат във фокуса на общественото внимание. През май кметът на Варна Благомир Коцев съобщи, че в местността Баба Алино край морския град се изгражда незаконен комплекс от украински инвеститор. На територията на комплекса има 104 сгради, като за нито една от тях няма издадено разрешение за строеж от община Варна. Собственик на компанията инвеститор „КУБ” е украинският бизнесмен Олег Невзоров.
В края на май Варненският окръжен съд задържа под стража двама украински граждани, обвинени за отвличане след стрелба. Разследването срещу тях започна на 8 май. Двамата стреляха в центъра на Варна, а рикоширал куршум рани възрастна жена.
Друг повод за обществено напрежение, отново във Варна, е сбиване между непълнолетно момче, за което в социалните мрежи се твърди, че е украински гражданин, и 35-годишен мъж. Според съобщение на варненската районна прокуратура това се е случило на 15 юни, като мъжът е получил средна телесна повреда и е настанен за лечение в болница, а по случая е образувано досъдебно производство.
Паралелно с тези събития се наблюдава активно разпространение на неверни и подвеждащи твърдения по адрес на украинците в България, както и на политици и други обществени личности, които публично са заявявали подкрепата си за Украйна. В социалните мрежи отделните криминални случаи, свързани с украинци, се използват за създаване на обобщен образ на украинските бежанци в България и за подхранване на кампания срещу тях.
Клип с украинци, вандалстващи във Варна, се оказва заснет в Украйна
В края на май в социалните мрежи започна да се разпространява видео, за което се твърди, че показва украинци, извършващи вандалски прояви във Варна.
На клипа се вижда как двама мъже чупят саксии и ритат вратата на сградата, пред която се намират. Проверка на Factcheck.bg установи, че видеото не е заснето във Варна, а пред фитнес в украинския град Ужгород. Собственичката на фитнеса потвърди пред Factcheck.bg, че кадрите не са заснети в България.
Не, няма „масово“ навлизане на украинския език в българските храмове
Назначението на украински свещеник в българска църква също стана повод за напрежение. В средата на юни започнаха да се разпространяват публикации, според които в български храмове украински свещеник е отслужил литургия на своя език. Според друга от публикациите назначаването на украински свещеници е „масово“.
„В Кошарица, твърдят местни жители, от месеци служи украински свещеник. Сега подобен процес достига и Свети Влас. Това поражда усещането, че не става дума за единично решение, а за тенденция, която постепенно променя духовния облик на района”, пише в една от публикациите.
Сливенският митрополит Арсений направи изявление, в което определи твърденията като „неверни и подвеждащи“.
„Богослуженията, извършвани на територията на епархията, традиционно се служат на църковнославянски и български език. Богослуженията, извършвани от украинските свещеници, са на същия църковнославянски език, на който служим и ние – по същия ред, със същите богослужебни книги и в пълно съответствие с каноничния и уставен порядък на Българската православна църква“, подчертава митрополит Арсений. „Свещеникът, който служи в посочените храмове, е каноничен православен клирик, освободен от своя каноничен архиерей – Негово Блаженство митрополит Онуфрий, и приет за служение в Сливенска епархия с одобрението на Св. Синод на БПЦ“, се казва в изявлението на митрополита.
Манипулирана снимка на украински ученици, подредени като свастика
В края на май и началото на юни във Фейсбук започна да се разпространява снимка на младежи, на която изглежда, че са се подредили във формата на нацистки символ.
В публикациите се твърди, че това са ученици в украинско училище. Проверка на Factcheck.bg показа, че снимката е манипулирана и е обърната огледално. Младежите всъщност са студенти, които се подреждат във формата на различни традиционни шевици по случай празника на бродираната украинска риза вишиванка.
Старо видео внушава, че в Полша има „кампания за деукранизация“
В края на май започна да се разпространява и видео със свалянето на украинското знаме от балкон на сграда, където то се намира заедно с националния флаг на Полша и този на Европейския съюз. „В Полша тече популярна кампания за деукраинизация. Украинските знамена се свалят навсякъде, където могат да бъдат намерени. Нещо сигурно се е случило“, се твърди в публикацията. Проверка на Factcheck.bg установи, че видеото е старо – от 30 април 2025 г. Кадрите показват единичен случай на сваляне на украинското знаме от кметството в град Бяла Подляска, зад който стои крайнодесният политик Гжегож Браун, тогава кандидат за президент.
Манипулирани снимки на политици и активисти с Олег Невзоров
В социалните мрежи бяха споделени и снимки с Невзоров и политици и други публични личности, които са заемали позиции в подкрепа на Украйна и украинците. Проверка на Factcheck.bg показа, че изображенията са манипулирани.
Сред най-споделяните е снимка, на която се вижда Олег Невзоров, застанал между Стела Николова, народен представител от групата на „Демократична България“, и Татяна Кристи, активистка и основателка на фондация „Открито сърце“, която е силно ангажирана с подкрепата за украински бежанци по Черноморието. Проверката показа, че за манипулираното изображение е използвата реална снимка, в която на мястото на Невзоров е друга украинска гражданка във Варна, а ръката ѝ с маникюр все още е видима на разпространявания кадър – там, където трябва да се намира ръката на бизнесмена.
Призиви за закриване на украинското посолство
В социалните мрежи се разпространяват призиви за обявяване на украинската посланичка в България Олеся Илашчук за „персона нон грата” и за закриване на посолството. Част от тези публикации се представят като „социологическо проучване”.
Призивите за изгонването на украинската посланичка от България вероятно имат връзка със случая с незаконните постройки в местността Баба Алино край Варна.
В началото на юни БНТ съобщи, че през 2025 г. Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е издала заповед за експулсирането на Невзоров, собственик на компанията инвеститор на комплекса. Само няколко дни по-късно обаче мярката срещу него е отменена.
Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев обяви, че след издаването на заповедта за експулсиране на Невзоров посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук е изпратила нота до Министерството на външните работи, внушавайки, че по този начин украинската страна може да е въздействала върху българските институции за отмяна на мярката.
Министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова коментира, че е нормално дипломатически представителства да искат информация за техни граждани. „Със сигурност има комуникация от страна на украинското посолство с търсене на повече информация относно техен гражданин, няма нищо нетипично в това. Какво е провокирало решението на ДАНС след това, не мога да гадая, защото отговорът не се крие директно в тази нота, посочи външният министър, цитирана от БТА.
Досега украинската посланичка не е коментирала темата. В позицията на посолството от края на май се казва, че „всички въпроси, свързани с дейността на чуждестранните инвеститори, трябва да се разглеждат изключително в правната сфера и в съответствие с международните задължения на страните, без политизиране”.
Все повече случаи на реч на омразата
За нарастващо напрежение алармира и Посолството на Украйна в България. „Посолството на Украйна с тревога отбелязва увеличаването на случаите за използване на речта на омразата и ксенофобия срещу граждани на Украйна, пребиваващи в Република България временно, постоянно или със статут на временна закрила на Европейския Съюз”, се казва в позиция на посолството, публикувана на 28 май. Сигналите, които е получило посолството от граждани и неправителствения сектор, включват манипулиране с информация, публикуване на манипулативни изявления, ксенофобски призиви срещу украинци и украинската общност като цяло.
Проверката на Factcheck.bg действително откри разпространение на голям брой публикации, насочени срещу украинците в България, които имат широко споделяне както от индивидуални профили, така и в групи и страници, включително с локален или развлекателен характер, които и друг път са били използвани за координирани кампании в социалните мрежи.
Беше направен и опит за политическа употреба на натрупаното в социалните мрежи напрежение – на 25 юни партия „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) свика протест „срещу агресията на украински граждани срещу варненци“.
От началото на войната на 22 февруари 2022 г. регистрираните разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в България са общо 197 580. Към 2025 г. в България пребивават 60 864 души. Това сочат данните на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, цитирани през 2025 г. от бившия министър на външните работи Георг Георгиев по време на парламентарен контрол. Едва 5961 от тях разчитат за своето настаняване на българската държава и попадат в обхвата на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселените лица от Украйна.
В същото време малък брой криминални случаи, в които има участие на украинци, се използват за изграждане на генерализиран негативен образ на бежанците от Украйна. Ефектът се усилва чрез подвеждащи и неверни твърдения по адрес на украинците, споделяни широко в социалните мрежи. И преди онлайн са се провеждали кампании срещу украинците в България. Още в началото на войната в Украйна се разпространяваха твърдения, според които бежанците източват социалната система на България, и получават необоснователни привилегии.
Материалът Неверни и подвеждащи твърдения подклаждат омраза срещу украинците в България е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg
