Неизвестно за известните ТЕЗИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 79, 1991 г.
Неизвестно за известните
ТЕЗИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
1. Известно ли ви е, че специално за Лех Валенса в президентската резиденция във Варшава е бил построен параклис, че Ицках Шамир с часове изучава докладите на специалните служби, че Тошики Кайфу прекарва уикендите в най-скъпия хотел в света?… И че ежедневието на Хелмут Кол, Джордж Буш или Франсоа Митеран крие доста изненади…
Валенса: президент, пролетарий, прекален светец
Естествено, всичко започва с литургия. Сутрин точно в седем часа президентът Лех Валенса се отправя към параклиса, построен в подземието на двореца Белведере във Варшава. Току-що е станал, още не е закусил, затова може да се изповяда. Литургията трае половин час. На нея присъстват близките на Валенса, а често и камериерките на президентската резиденция. При комунистите там е имало киносалон. Според говорител на президента първото решение, което Валенса бил взел след клетвата си на 22 декември миналата година, било да го преустрои. параклисът е скромен и, разбира се, там има икона на Честоховската божия майка. Бившият електротехник от Гданск продължава да живее много простичко. Никакви портиери, никакви бюрократични бариери: в Белведере, бившата резиденция на руския цар, човек може да влезе лесно, без обяснения. В Белведере Валенса си е избрал две стаи, чието обзавеждане е по-скоро спартанско. Желае да създаде собствен стил, рязко различаващ се от бившата комунистическа номенклатура? Или да подчертае пролетарския си произход пред варшавската интелигенция, която го презира? Президентът обича да повтаря, че живее „по войнишки“. Единствената привилегия за бившия корабостроителен работник е да пътува в брониран мерцедес. Той струва 360 000 долара и може да развива скорост до 260 км в час. Полският народ не оцени тази придобивка – всичко, което му напомня непростимия разкош на бившите ръководители, предизвиква скандали. Възмутените депутати в Сейма поискаха обяснения. Поставен в трудно положение, президентският апарат заяви, че колата била купена заради посещението на папата! Заплатата на президента, която между другото той внася във фонда на „Солидарност“, е 8,5 милиона злоти годишно. Но Валенса притежава къща в Гданск, купена с парите от нобеловата награда и от изданията на книгите си. Още една, съвсем мъничка, в Гдиня. А също и колибка на 60 км от Гданск, където ходи на риба заедно с бившия работник от корабостроителниците, а сега пенсионер, Мазюл. „Уви, разказва старият Мазюл, сега не му остава време за риболов.“ А въдица на Валенса подари Джордж Буш…
Шамир: тайни и недоверие
Трудно е да си представим по-суров и строг управник. Ицках Шамир е твърде завладян от мисълта за Израел, за да си позволи поне мъничко да се отпусне и да поживее за себе си. Всеки ден той пътува до своята резиденция в шевролет модел 1989 година. Напразно шофьорът му моли за нова кола. Шамир отказа да задоволи подобно презряно щение. За какво му е някакви си собственост? В скромното си жилище той сам вари чай, когато го навестяват близките му. Нищо не внася разнообразие в неговото аскетично съществуване. Литературата, театърът, концертните зали му навяват скука. Онова, което наистина обича министър-председателят на Израел, е да навестява децата и внуците си в Тел Авив или сам да се разхожда из Монтефьори, разкошния процъфтяващ квартал на Ерусалим, откъдето човек може да съзерцава библейските склонове на планината Синай. Там той мечтае за мир на тази земя, на която се е посветил изцяло. Стилът му на ръководство на страната се опира на две поуки от миналото: тайната и недоверието. Всяка сутрин в невзрачния си кабинет той преглежда докладите на специалните служби. Често иска да му носят документи без никакви коментари или бележки, направени от сътрудниците. Той ги изучава от гледна точка на военен и стратег. За Шамир разузнаването е главното. Шин Бет и Мосад са му необходими като въздуха.
Кол: не демонстрирай лукс
През ноември 1987 година Франсоа Митеран бе на официално посещение в тогава все още разделена Германия. В замъка Брюл край Кьолн президентът на ФРГ Рихард фон Вайцзекер даде обяд, на който хилядата гости трябваше да се задоволят с почти просяшко меню: първо – ястие с неидентифициран вкус, второ – филе от риба, и десерт. А към това – не повече, ни по-малко – мозелско вино. Представителите на политическите и икономическите кръгове бяха ядосани, когато неколцина от френските гости, удивени от бедната трапеза, си позволиха да попитат: нима този икономически гигант е толкова западнал, та не е в състояние да приеме гостите си както подобава. Разбира се, не! Просто германските ръководители се страхуват да не би да си навлекат гнева на печата и на общественото мнение, готови да заклеймят всичко, което намирисва на разточителство.  Начинът на живот, определен на Хелмут Кол от германската държава, не е беден, но не е и разкошен. Заплатата му е по-малко от дохода на председателя на Федералната банка, най-високоплатения държавен чиновник, а за да се изравни тя със заплатите на водещите промишлени и финансови шефове, ще трябва да бъде увеличена три-четири пъти. В кабинета на Кол може да се влезе едва след като посетителят е минал през приемната, където е неговият неумолим страж, 52-годишната Вебер, най-вярната от верните. Именно тя решава кой да пристъпи и кой не прага на светая светих. В кабинета му няма никакви папки, но затова пък има колекция – или по-скоро кич – от десетки слонове, за които психоаналитиците говорят, че били тотемите на стопанина му. Син на дребен данъчен чиновник, внук на селянин, Хелмут Кол не е свикнал с разкоша. Детството и младостта му са минали в лишения, свързани с войната. Имуществото му е плод на онази единствена дейност, с която той някога се е занимавал – политиката. Доходите на Кол, понакуцвайки, следват темповете на икономическото чудо през 60-те години и кривата на придвижването му в Християндемократическия съюз. И в края на краищата това му донася всичко. Той притежава вила с десет стаи, построена върху място от 1200 кв. м в скромно предградие на неговия роден град Лудвигсхавен. Там Кол пази колекцията си от икони и редки минерали.