Неслучайно са ни дадени две важни умения – да помним и да забравяме

Живяла някога една възрастна жена. Като всяка старица и тя била с изтощено и съсухрено тяло. Въпреки това очите ѝ не спирали да блестят, а усмивката ѝ никога не слизала от лицето.

Това не останало незабелязано от хората около нея и веднъж, когато една нейна съседка дошла на гости в дома ѝ, полюбопитствала:

– Знам, че ти си имала много тежък живот, но въпреки това никога не спираш да се усмихваш. Кажи ми как успяваш винаги да си в добро настроение?

– Философията, която следвам вече години наред, е много проста. Всяко добро дело, което някой прави за мен, аз записвам в сърцето си. Ако пък някой ме нарани, го записвам върху водата, така че да отшуми.
Ако бях правила обратното, душата ми досега да се е удавила в омраза.
На този свят Господ ни е дал неслучайно две важни умения – да помним и да забравяме. Нека ги използваме по правилния начин, за да сме щастливи!