• Не е вярно, че Бил Гейтс е създал кърлежи, чието ухапване причинява алергия към месото и млечните продукти;

• Фондация „Гейтс” финансира проект за генетично модифициране на азиатския син кърлеж с цел намаляване на неговата популация;

• Алфа-гал синдромът, който прави хората алергични към месо, най-често се свързва с ухапване от друг вид кърлеж – Amblyomma americanum (Lone star). 

В началото на май месец във Фейсбук започват да се разпространяват публикации, които твърдят, че Бил Гейтс е финансирал създаването на кърлежи, които след ухапване причиняват алергия към червено месо у хората. Цитират се данни за 450 хил. американци, които страдат от синдрома алфа-гал, причинен от кърлежи, и се напомня, че Гейтс пропагандира отказ от месото в полза на различни негови заместители, в чието производство той инвестира. 

Публикациите се разпространяват в групи, в които често се публикува съдържание с конспиративен, антисистемен, евроскептичен или проруски характер, сред които „Българска легия антимафия“, „Излизане от СЗО и НАТО“, „Тайни и конспирации“, „Генерал Румен Радев – Прогресивна България“, „В защита на българския лев“, „Аз подкрепям Жан Виденов“, „България и Русия завинаги заедно!“, „ПП русофили за Възраждане на Отечеството Плевен“, „Нашата България – обединени източноправославни християни“, „Революция е нужна на България, а не протест“, „Българи и Русия братя“, „Не на еврото в България“. Чрез тях твърдението достига потенциална аудитория от над 181 хил. абонати. 

Генетично модифициране на азиатския син кърлеж за ограничаване на популацията

През 2021 година фондацията „Гейтс“ започва финансирането на биотехнологичната компания Oxitech, която разработва методи за ограничаване на популацията азиатския син кърлеж. Причината е, че този вид кърлежи често засяга селскостопански животни и по-конкретно едрия рогат добитък. Азиатският син кърлеж разпространява смъртоносни заболявания сред животните, устойчив е на пестициди и по този начин причинява големи загуби за фермерите. Според Oxitech целта е да се създаде високоефективна алтернатива на употребата на химически пестициди.

Идеята на проекта е да се ограничи разпространението на азиатския син кърлеж чрез разработването на генетично модифицирани екземпляри със „самоограничаващ се“ ген. При чифтосване този ген се предава на поколението и то не може да достигне зряла възраст и да се размножава. В прессъобщението на компанията никъде не се споменава пускане на кърлежи в природата. Става въпрос за разработка на технология и ранна фаза на научни изследвания. Няма публични данни за полево освобождаване на генномодифицирани кърлежи. Проверка на платформата Politifact цитира изказване на Нийл Морисън, директор „Стратегии“ в Oxitech. По думите му дейността е в начална фаза и се извършва единствено в лаборатории във Великобритания. 

Синдромът алфа-гал, причинен от кърлежите Аmblyomma americanum (Lone Star) 

Алфа-гал синдромът е сериозно алергично състояние, което се свързва с ухапвания от определени видове кърлежи и в редки случаи може да доведе до тежки алергични реакции. Алфа-гал е захарна молекула, която се среща естествено в организма на повечето бозайници, но не и при хората. След ухапване от определени видове кърлежи имунната система на някои хора може да развие чувствителност към тази молекула. В резултат на това при консумация на червено месо и други продукти от бозайници може да се появи алергична реакция. Към момента няма лечение, което да премахва самата алергия, като терапията е насочена към избягване на алергена и овладяване на симптомите. 

Синдромът алфа-гал е най-разпространен в Америка и се свързва с ухапвания от кърлежа Amblyomma americanum. Той може да бъде разпознат по бялата точка на гърба. Регистрирани са и няколко случая при ухапване от чернокрак и западен чернокрак кърлеж. 

Според анализ на американските центрове за контрол на заболяванията (CDC), броят на заразените с алфа-гал се е увеличил значително след 2010 г. Към 2025 година реалният брои засегнати може действително да достига до 450 хил. 

Като причина за увеличаването на случаите CDC и други експерти посочват климатичните промени – по-меките зими, които благоприятстват оцеляването на кърлежите. Друг екологичен фактор са промените в популациите на диви животни, които са гостоприемник на кърлежите. Не на последно място трябва да се спомене по-голямата осведоменост на лекарите и по-лесното диагностициране на алфа-гал синдрома.

Няма връзка между проектите на фондацията Гейтс и синдрома алфа-гал

Описани случаи на алергия към месо след ухапване от кърлеж има много преди началото на проекта на Oxitech за намаляване популацията на азиатския син кърлеж. Първото официално описание на синдрома алфа-гал като като самостоятелно състояние е публикувано през 2009 година. Тогава са описани 24 случая на пациенти, развили алергия след ухапване от кърлежи. 

Фондацията на Гейтс започва да финансира проекта на Oxitech  през 2021 г., като към днешна дата няма данни да е достигната фаза на провеждане на полеви изследвания. Тази последователност на събитията не подкрепя твърденията за причинно-следствена връзка между финансирането на Бил Гейтс и алфа-гал синдрома.

Технологията, разработена от Oxitech, използва генетично конструиран регулаторен белтък, който води до смърт на потомството на модифицираните кърлежи при липса на антидот. 

При алфа-гал синдрома алергията е причинена от имунна реакция към захарна молекула след ухапване от amblyomma americanum. Няма биологична връзка между двата механизма.

Проверено

Твърдението, че Бил Гейтс е създал кърлежи, чието ухапване причинява алергия към месото и млечните продукти, е невярно. Фондация „Гейтс” финансира проект за генетично модифициране на азиатския син кърлеж с цел намаляване на неговата популация. Алфа-гал синдромът, който прави хората алергични към месо, се причинява чрез ухапване от друг вид кърлеж – Amblyomma americanum (Lone star).

Материалът Не е вярно, че ГМО кърлежи, създадени от Бил Гейтс, правят хората алергични към месо е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg