Не е вярно, че Полша не е активирала член 4 от договора на НАТО след навлизането на руски дронове във въздушното ѝ пространство
- Не е вярно, че нито Полша, нито Дания са активирали чл. 4 от Северноатлантическия договор след инцидентите с дронове на тяхна територия през 2025 г., както твърди Илияна Йотова;
- Твърдението на Йотова е вярно по отношение на Дания, но не и на Полша;
- На 10 септември 2025 г. Полша официално поиска консултации по чл. 4 след навлизането на руски дронове във въздушното ѝ пространство.
На 17 октомври 2026 г. в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS президентът Илияна Йотова коментира възможността България да поиска консултации по чл. 4 от Северноатлантическия договор след атаките с дронове в Черно море. В този контекст тя заявява (таймкод: 11:17): „Имаше много тежки инциденти, буквално нападения с дронове в Полша, помните историята с дронове в Дания. Дори и тези две държави не си позволиха да активират чл. 4.“ Твърдението ѝ обаче е вярно само по отношение на Дания. За разлика от нея, Полша поиска консултации по чл. 4 на 10 септември 2025 г. след навлизането на руски дронове във въздушното ѝ пространство.
Какво се случи в Полша на 10 септември 2025 г.?
През нощта на 9 срещу 10 септември 2025 г., по време на руска въздушна атака срещу Украйна, множество дронове навлизат във въздушното пространство на Полша. Премиерът Доналд Туск съобщава пред парламента, че са регистрирани 19 нарушения на въздушното пространство, като значителна част от дроновете навлизат от територията на Беларус. Полските военни потвърждават свалянето на три безпилотни летателни апарата.
За противодействие на дроновете са задействани полски и съюзнически отбранителни средства. Според изявление на генералния секретар на НАТО Марк Рюте от 10 септември в действията участват полски изтребители F-16, нидерландски F-35, италиански самолет за ранно предупреждение и контрол, самолет за дозареждане във въздуха на НАТО и германски системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.
В изявлението си пред парламента Доналд Туск определя случилото се като значително по-опасно от предишните подобни инциденти, но подчертава, че няма основания да се твърди, че Полша се намира във война. В отговор на нарушенията премиерът съобщава, че заедно с президента на страната са взели решение официално да поискат консултации по чл. 4 от Северноатлантическия договор.
Консултациите се провеждат още същия ден в рамките на заседание на Северноатлантическия съвет. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърждава, че съюзниците са обсъдили нарушенията на полското въздушно пространство, изразили са солидарност с Варшава и са осъдили действията на Русия. Той уточнява, че оценката на инцидента продължава и Алиансът ще следи внимателно обстановката по източния си фланг.
Два дни по-късно, на 12 септември 2025 г., генералният секретар Марк Рюте и върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексъс Гринкевич обявяват началото на военната дейност „Източен страж“, насочена към укрепване на отбранителните способности по източния фланг на Алианса. Тя предвижда използването на допълнителни съюзнически военни средства и нови технологии, включително за противодействие на дронове.
Какво се случи в Дания?
През септември 2025 г. в Дания са регистрирани поредица от сигнали за дронове в близост до граждански летища и военни обекти. На 22 септември подозрителни летящи обекти водят до временно затваряне на летището в Копенхаген за близо четири часа. През следващите дни подобни инциденти са регистрирани и край други летища в страната, включително в Олборг, Есберг и Сьондерборг.
Още на 23 септември датският премиер Мете Фредериксен определя инцидента на летището в Копенхаген като най-сериозното дотогава нападение срещу критичната инфраструктура на страната. Два дни по-късно тя определя поредицата от инциденти като хибридни атаки, целящи да създадат несигурност и разделение в обществото. Фредериксен уточнява, че властите все още не могат да установят кой стои зад тях, но посочва Русия като основна заплаха за европейската сигурност. От своя страна руското посолство в Копенхаген отхвърля подозренията за руска намеса и определя инцидентите като инсценирана провокация.
На 25 септември, а по-късно и на 27 септември, датските въоръжени сили съобщават, че дронове са наблюдавани и в близост до военни обекти, сред които военновъздушната база „Скридструп“. Междувременно датската полиция обявява повишаване на готовността на националния оперативен щаб и засилена координация между институциите заради предполагаемата заплаха за критичната инфраструктура на страната.
На фона на инцидентите датското правителство обсъжда възможността да поиска консултации по чл. 4 от Северноатлантическия договор. На 26 септември обаче външният министър Ларс Льоке Расмусен заявява пред журналисти, че страната няма намерение да предприема подобна стъпка. Той припомня, че разпоредбата е била задействана девет пъти в историята на НАТО, включително наскоро от Полша и Естония, и посочва, че Дания не вижда основание да поиска консултации. Министърът уточнява също, че датските власти все още не могат да установят кой стои зад инцидентите.
Впоследствие разследванията също не успяват да установят кой е отговорен за предполагаемите нарушения. На 25 юни 2026 г. националната датска полиция съобщава, че всички полицейски разследвания на сигналите от септември 2025 г. са приключили. Според публикуваната информация при по-голямата част от разследваните случаи е изключено наблюдаваните обекти да са били дронове. При други, включително случая на летището в Копенхаген, разследващите не успяват нито да потвърдят, нито да отхвърлят категорично наличието на дронове.
Следователно, за разлика от Полша, Дания не е поискала консултации по чл. 4 във връзка с инцидентите през септември 2025 г. Въпреки първоначалните оценки на датските власти за сериозна заплаха за сигурността, последвалите разследвания не успяват да изяснят категорично обстоятелствата около всички сигнали и евентуалната отговорност за тях.
Какво представлява чл. 4 от Северноатлантическия договор?
Чл. 4 от Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г., предвижда консултации между съюзниците, когато някоя от държавите членки смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.
Според официалното разяснение на НАТО всяка държава членка може да поиска консултации, като постави въпроса за обсъждане пред Северноатлантическия съвет – основния орган за вземане на политически решения в Алианса. По време на консултациите съюзниците обменят информация, оценяват възникналата заплаха и обсъждат възможните мерки за реакция. В резултат могат да бъдат взети общи политически решения или да бъдат предприети конкретни действия в подкрепа на засегнатата държава. Решенията в НАТО се вземат с консенсус, което означава, че никоя от държавите членки не трябва да възразява срещу тях.
Самото задействане на чл. 4 не предполага автоматично предприемане на военни действия, нито води задължително до прилагането на чл. 5 от договора. Важно е двете разпоредби да не се смесват, тъй като имат различно предназначение. Докато чл. 4 предоставя възможност за консултации при възникнала заплаха, чл. 5 урежда принципа на колективната отбрана при въоръжено нападение срещу една или повече държави членки. Съгласно чл. 5 от Северноатлантическия договор подобно нападение се разглежда като нападение срещу всички съюзници. В такъв случай държавите членки са задължени да окажат помощ на нападнатата страна, като всяка сама определя действията, които счита за необходими. Те могат да включват използване на въоръжена сила, но помощта не е задължително да бъде военна. НАТО изрично уточнява, че задействането на чл. 4 не предполага непременно дори обсъждане на чл. 5.
Кои държави досега са активирали чл. 4?
Според официалната хронология на НАТО от създаването на Алианса през 1949 г. досега чл. 4 е задействан общо девет пъти.
На 24 февруари 2022 г., в деня на началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, осем държави членки на НАТО – България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия – отправят съвместно искане за консултации по чл. 4. Поводът е заплахата за европейската сигурност, породена от руската военна агресия срещу Украйна.
През септември 2025 г. чл. 4 е задействан още два пъти във връзка с нарушения на въздушното пространство на държави членки от руски военни средства. Първият случай е на 10 септември, когато Полша иска консултации след навлизането на руски дронове на нейна територия. На 23 септември, по искане на Естония, Северноатлантическият съвет отново заседава по чл. 4, след като на 19 септември три въоръжени руски изтребителя МиГ-31 нарушават естонското въздушно пространство.
Случаите, свързани с руската агресия срещу Украйна, обаче не започват през 2022 г. Още на 3 март 2014 г. Полша задейства чл. 4 заради нарастващото напрежение в съседна Украйна вследствие на действията на Русия.
Останалите пет случая са свързани с Турция. Страната за първи път иска консултации през февруари 2003 г. заради опасения за сигурността си преди войната в съседен Ирак. През 2012 г. тя задейства разпоредбата два пъти във връзка с конфликта в Сирия – след свалянето на турски военен самолет през юни и след смъртта на петима турски цивилни при обстрел от сирийска територия през октомври. Впоследствие НАТО одобрява разполагането на системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в Турция. През юли 2015 г. Турция отново иска консултации след терористични нападения, а през февруари 2020 г. – след смъртта на турски военнослужещи при въздушни удари в сирийската провинция Идлиб.
Проверено
Не е вярно твърдението на Илияна Йотова, че Полша не е активирала чл. 4 от Северноатлантическия договор след инцидентите с руски дронове през септември 2025 г. На 10 септември страната официално поиска консултации със съюзниците си в НАТО заради нарушенията на въздушното ѝ пространство. Още на същия ден Северноатлантическият съвет проведе заседание, на което обсъди инцидента. За разлика от Полша, Дания не предприе подобна стъпка във връзка със сигналите за дронове на нейна територия, като последвалите разследвания не успяха да потвърдят наличието на дронове. Следователно изказването на Йотова, че нито една от двете държави не е активирала чл. 4, е невярно.
Автор: Белослава Кушева
Съвместен материал с „Про Нюз“ Добрич. Авторката на материала Белослава Кушева е сред петте студентки, започнали шестмесечен стаж, в рамките на който работят с ментори от Factcheck.bg, както и с регионални журналисти от цялата страна, като част от проекта „За истината с факти“.
Материалът Не е вярно, че Полша не е активирала член 4 от договора на НАТО след навлизането на руски дронове във въздушното ѝ пространство е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg
