Новостроящият се Партиен дом да бъде превърнат в Дворец на културата

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 57, 1990 г.
В ТЪРСЕНЕ НА НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ
ОБЩИНСКА ФИРМА „ДОМ НА КУЛТУРАТА” – ПРОЕКТ
Масовата подкрепа на старозагорци на идеята новостроящият се Партиен дом да бъде превърнат в дворец на културата, не беше свързана само с представата да не се допусне „барикадирането” на номенклатурата в построен по неин вкус, с разкош и разточителство „административно-забавно развлекателен комплекс” (имаме предвид плановото задание и изпълнението). Това дворцово подобие години наред поглъщаше вниманието и средствата от други редица важни социални и културни обекти, чието изграждане бе отлагано за по-благоприятни времена. Вместо тях ни настигна съдбата на тоталното безпаричие.
Твърде нерадостна е картината, която се разкрива пред нас и ако раздвижим гражданските си чувства, не остава нищо друго освен масово да си посипем главите с пепел. Културната общественост на града през последните двайсет години настояваше поне по един обект на културата да бъде завършен в рамките на една петилетка. Ако това беше сторено, сега щяхме само да разместим фигурите, а не да се вайкаме сякаш сме на ръба на пропастта. Безмилостно зеят в Стара Загора изкопите на Дом на книгата, Младежки дом, пред очите ни се руши Старият театър. Градът с археологически резерват Верея – Августа Траяна – Боруй за срам и позор е без музей. Художествената галерия, с това което разполага като площ, жалко наподобява на подобна институция, независимо от богатите си фондове, за изложбени зали не можем изобщо да говорим. Проектираната като многофункционален изложбен комплекс стара тютюнева фабрика грози да отпътува в бъдещето като свидетелство на неосъществените надежди на едно общество, което претендираше да бъде културно. Колкото до библиотеките и те останаха да чакат по-добри времена за по-голяма площ и по-големи удобства за четящия у нас народ. Теглим ли обаче чертата под милионите, които стоят в план-сметката на всеки един от споменатите обекти, сумата няма да бъде по силите на вече боледуващата общинска икономика. А тук въпросът е съдбовен: да се съхранят традициите, да се даде перспектива за развитие, представяне, експониране на голямата, истинската художествена култура. Въпросът сега е как да опазим високите художествени ценности в тяхното принудително поставяне в условията на пазарната икономика. Как да ги спасим от зловещото Тодор-Живково скудоумие. „Оценява, който потребява”. Скритата тук опасност съвсем не ни е отминала и нейният лъжедемократизъм може да нанесе непоправими щети върху българския художествен живот. Ама народът не го разбирал (театър, музика, изобразително изкуство), няма пазар за него, не се купува, не се търси, ще рече обречено е на изчезване. За сметка на това на всеки ъгъл гърмят сръбски песновки, младежта търси дискотеките, средният българин е луд по видеото и всяка вече опразва улиците, за да гледа сълзливо-драматичните телевизионни сериали. Въпросът е как това, което „се потребява” да помогне на това, което заслужава голямото остойностяване.
Но да се върнем на нашия конкретен случай – Партийния дом, който трябва да поеме функциите на голям културен център. Три са милионите, които трябват още за довършване на сградата с прилежащите й сутеренни пространства. Бе оповестено нейното предоставяне на Висшия съвет на БСП за нуждите на общината. Въпросът се свежда до една формалност – да се вземе от Висшия партиен съвет документ и да се завери при нотариус, работа, която трябва да свърши представител на Общинския съвет на БСП, след което ОбНС ще може да назначи приемателна комисия.
Инициативният комитет, който поведе борбата за преотстъпване на сградата, посочи няколко важни културни институти, които да намерят тук място за своята дейност – Историческия музей, Художествената галерия, Универсалната научна библиотека „З. Княжески”, Клуба на дейците на културата. Въпросните институти не са в състояние за довършване на сградата. Напомнихме и за милионите, които те първа ще глътнат реконструкцията и модернизацията на Стария театър, осъществяването на Многофункционалния изложбен комплекс, зеещият изкоп на Младежкия дом до самия бъдещ културен комплекс, другото зеещо засега в близост площадно пространство – сложно инженерно съоръжение на две нива. Списъкът на тези обекти тежи не само с милионите си, но и с необходимостта от здрава и ефективна организация за строителство. Възниква въпросът: кой в условията на пазарната икономика, на която няма друга алтернатива, може да се заеме с това мащабно по своя характер дело.
Пред нас е проектът за създаване на общинска фирма „Дом на културата”. Идеята е на отдел „Култура” на Общинския народен съвет. С банков заем подобна фирма би могла да завърши строителството на въпросната сграда (партийния дом). Тук като наематели да разгърнат своите експозиции Историческият музей и Художествената галерия. Останалите експозиционни площи и технически съоръжения да се предоставят за различни художествени, декоративно-приложни, промишлено-стопански и др. изложби. По подобен начин да се използват салоните, залите в сградата за различни музикално-сценични, драматични, куклено-театрални и др. подобни прояви, кино и видеопрожекции, делови срещи, симпозиуми, конференции, семинари. Системата от фондохранилища, складове, гаражи също може да намери своите наематели.
Фирмата да бъде в състояние с възможностите на сградата и нейните сутеренни пространства да разгърне и допълнителна дейност, която да се вмести в общия културен живот на града и да носи печалба не само за поддържането на сградния комплекс, но и да продължи проектирането и строителството на собствена материално-техническа база за културата в един период до 2000 година (в проекта са включени Стария театър, Концертна зала на мястото на Младежкия дом. Многофункционалният изложбен комплекс, танцова зала в едно бъдещо преустройство на халите).
В проекта са включени и други дейности, които ще носят приходи на фирмата за осъществяването на тези мащабни строителни задачи. Предвижда се импресарска дейност за разпространяване на национални и световни художествени ценности на територията на общината, както и популяризиране и изнасяне на българско изкуство в чужбина. Заедно с това и извършването на рекламна дейност с организирането на художествени ателиета, печатна и размножителна техника, преводна дейност, школи и кръжоци по изкуствата, курсове за изучаване на чужди езици и друга образователна и лекционна дейност, тихи и атракционни игри (шах, табла, бридж, билярд, боулинг, ролетка, електронни игри). Освен това и организиране на благотворителни прояви за развитие на културна дейност.
В сградата на културния комплекс има възможност за разкриването на различни търговски обекти – ресторанти, кафе-аперитиви, дискотеки, бар, магазини за продажба на произведения на изкуството, художествена литература, грамофонни плочи и т.н.
Фирмата ще има възможност в тази база да организира различни спортно-възстановителни дейности чрез разкриването на физкултурен салон, фитнес-зала, сауна, солариум, школи и курсове за спортно-състезателни танци, аеробна гимнастика и пр.
Всички тези допълнителни дейности на фирмата трябва да носят онези доходи, с които да се осигуряват благоприятни условия за издирване, изучаване и съхраняване на културните ценности и демократичните традиции в тях на територията на общината.
Подобен проект вероятно ще предизвика интереса на културните институти, творческите групи и дружества в града. Не изключваме и възникването на дискусия по този въпрос. Редакцията ще предостави място на страниците на вестника за изказани мнения по повдигнатия проблем.
Донка ЙОТОВА