Питър Цаи, на когото дължим най-важния елемент от една предпазна маска

Доктор Питър Цаи и маската, чийто филтър е изобретил. Колаж на Университета Тенеси.

Той казва, че нищо особено не е изобретил, но повечето хора по света надали ще се съгласят. Питър Цаи е създателят на един филтър, който превръща маската N95 в по-надеждна от много други.

Нямаше да знаем това, ако медия от американския щат Тенеси не беше написала това през тази седмица. Според Knox News Цаи е патентовал едно откритие, свързано с филтрираща технология, още през 1995 г. То придава на тъканта, от която е изработена маската, постоянен електростатичен заряд, като използва нещо, наричано от учените „електрическа корона“. Самият Цаи нарича тогавашното си откритие „процес на използване на коронен заряд“.

Пред Knox News той се смее на съвпадението – да откриеш нещо с „корона“ в името, а то да свърши най-много работа години по-късно за борба с друго нещо с „корона“ в името.

Друг елемент от историята е, че вместо да си гледа живота на пенсионер, какъвто е от известно време, Цаи веднага се е върнал към научната дейност, щом е разбрал за недостига от предпазни маски на световно равнище. Този път работи над други две задачи, които сам си е възложил – да открие нов начин за бързо стерилизиране на маските за многократна употреба и да измисли как може да се ускори производството им.

Цаи има дълга кариера в текстилната индустрия и инженерството. Завършил е Технологичния университет в Тайпе през 1975 г., а после е работил в производството няколко години, преди да пристигне в САЩ, за да работи над докторат. Защитава го в Университета в Канзас. После става изследовател в Университета в Тенеси. Оттогава е регистрирал 12 патента, свързани с филтриращи технологии и други области. В края на 2019 се пенсионира. Днес е на 68 години.

Пандемията от коронавирус го вади не точно от вкъщи, а от спокойното му ежедневие. Щом чува за недостига на маски, той превръща дома си в лаборатория, започва да извършва на своя глава опити и публикува статия в научно издание за това, което е открил. Междувременно не спира да опитва и други пътища, чрез които да постигне набелязаните цели.

Университетът започва да му доставя своя техника вкъщи, а той самият влиза в контакт с други изобретатели. Комбинира висок клас техника и подръчни материали от типа на тенджера с вряща вода, ютия или просто силна слънчева светлина. След всеки опит проверява дали маските са загубили способността си да филтрират. Накрая властите в щата препоръчват един от откритите от Цаи начини за стерилизиране на използваните маски.

Но, както той казва, това е била само половината от пътя, тепърва е очаквал да намери и още някакъв начин, чрез който да се преодолее недостигът на маски в света.

Решението е открито заедно с други негови колеги, все така в домашни условия. Събраният от Цаи екип изобретява замяната на съществуващите филтри с текстилни. И се оказва, че това работи – хем маската се произвеждала по-лесно, хем се оказва по-бързо и по-надеждно подготвяна за нова употреба.

Това, което накрая е спестено, е време – жизненоважно време, през което вече може да се произвеждат много повече маски – по 9000 за час.

Историята завършва с отказа на Цаи да получи хонорар от университета и от изследователския център. Той обяснява, че не му трябват пари, а това да го помнят с откритието му. Освен това се заклева, че вече е получил „хонорара“, който истински му трябва: докато е работил над изобретенията, е отслабнал с четири килограма и половина, а толкова дълго и толкова безуспешно се е опитвал по-рано да отслабне.

Ваня Русева