• Подвеждащо е да се твърди, че са изчезнали стотици милиарди евро от фонда на Европейския съюз за възстановяване след пандемията от COVID-19; 

• Одитни доклади на Европейската сметна палата посочват, че има слабости в проследимостта и прозрачността при разходването на средствата, както и пропуски в системите за защита на финансовите интереси на ЕС от измами;

• Данни от Европейската прокуратура сочат значителен брой разследвания, свързани с механизма, с потенциални щети в размер на над 5 млрд. евро.

„Изчезнали са стотици милиарди евро, които Европейският съюз отпусна по време на пандемията от COVID-19”. Това заявява доц. Георги Димов, председател на гражданското движение „Народна сила“, във видео във Фейсбук, като допълва, че Европейският парламент и Европейската сметна палата официално са признали, че „значителна част от средствата не могат да бъдат ясно проследени“. 

Клипът е публикуван на 12 май и до момента на проверката има над 83 хил. гледания, 4 600 харесвания, 1300 споделяния. Разпространен е в групи като „ПРОТИВ ЕВРОТО ДА ЗАМЕНИ ЛЕВА”, „Костадин Костадинов за Министър-Председател на Република България“, в страницата „Красива Нова Загора“. Същото видео, публикувано в канала на „Народна сила“ в YouTube, има над 123 хил. Показвания.

1 от 3

Текст с подобно съдържание е публикуван няколко дни по-рано от профила на журналиста Явор Дачков. В публикация във Фейсбук той е споделил откъс от статия на сайта „Гласове“ със заглавие „Берлинер Цайтунг“: Скандал в Европейския парламент за изчезналите милиарди за КОВИД“.

Фокус на материала в „Гласове“ е одитен доклад на Европейската сметна палата и критиките на институцията за липсата на пълна картина за изразходените средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Публикацията е по-скоро обобщение на статията на германското издание „Берлинер Цайтунг“, озаглавена „Къде са милиардите за облекчаване на последиците от коронавируса?“: Европейският парламент говори за скандал”, а не неин дословен превод. Съществуват и някои разлики.

В българския текст например е добавено, че пандемията е била „използвана като оправдание за безпрецедентна концентрация на финансови и политически правомощия в ръцете на Европейската комисия“. 

Допълнено е още, че скандалът с одитния доклад идва на фона на вече пониженото доверие към европейските институции заради договорите за ваксини с Pfizer. В оригиналния текст на „Берлинер Цайтунг“ тези твърдения липсват.

Механизмът за възстановяване и устойчивост като инструмент за справяне с последиците от пандемията 

В отговор на последиците от пандемията от COVID-19 лидерите на ЕС договориха фонд за възстановяване от кризата в размер на 750 млрд. евро – Next Generation EU. В неговата основа е Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ). Той влезе в сила в началото на 2021 г.

Към края на януари 2026 г. МВУ е в размер на 577 млрд. евро, от които 360 млрд. евро са безвъзмездни средства, а 217 млрд. евро са под формата на заеми. 

МВУ е основан на модел на финансиране, при който плащанията не се извършват за възстановяване на направени разходи, а зависят от това дали съответните етапи и цели са постигнати от държавите членки. За да получат средствата, държавите трябваше да изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост, в които да определят своите програми за реформи и инвестиции до 2026 г. 

Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България възлиза на общо 6,17 млрд. евро безвъзмездни средства и обхваща 50 реформи и 51 инвестиции. През декември 2025 г. страната получи третия транш от средствата в размер на 1,47 млрд. евро, като общо по ПВУ страната е получила 3,3 млрд. евро. 

Доклад поставя под въпрос как са изразходвани средствата

През май Европейската сметна палата (ЕСП) публикува специален доклад за прозрачността на разходите по Механизма за възстановяване и устойчивост. Одитът оценява доколко Европейската комисия (ЕК) и държавите членки са осигурили необходимата отчетност при управлението на тези средства. В рамките на одита ЕСП е проверила извадка от 10 държави – Австрия, България, Естония, Франция, Германия, Латвия, Малта, Нидерландия, Румъния и Испания. 

Общото заключение на ЕСП е, че във включените в извадката държави „до известна степен е осигурена проследимост и прозрачност по отношение на средствата по МВУ, като някои от държавите събират съответните данни при поискване, а други систематично“. 

Основните критики в доклада са пропуски, свързани със събирането и използването на информация, публикуването на резултати и данни за крайните бенефициенти на МВУ.

„Доверието на гражданите в публичните финанси отслабва, ако не се осигури пълна прозрачност при разходването на средствата“, e цитирана да казва Ивана Малетич в съобщение на ЕСП. Мателитч е членът на ЕСП, който ръководи одита. „Понастоящем не разполагаме с цялостна картина за това как се използва финансирането по МВУ. Гражданите имат право да знаят как се разходват публичните средства, кои са бенефициентите и какъв е размерът на получената подкрепа. Липсата на достатъчно прозрачност при МВУ следва да се преодолее в бъдещите бюджети на ЕС“, коментира Малетич.

Докладът посочва, че държавите в извадката като цяло спазват нормативните изисквания за проследимост, но само някои от тях събират необходимите данни систематично в своите информационни системи за управление на МВУ. 

Одиторите отбелязват, че Европейската комисия не събира данни за действителните разходи за отделните мерки, дори когато такива са налични, което намалява възможността ѝ за оценка на ефективността на използването на ресурсите по МВУ.

В доклада се посочва, че всички страни публикуват списъци на „100-те крайни получатели на най-голямо финансиране“, но над половината от тези крайни получатели са публични органи. На тях се отпуска над 80% от финансирането. 

„Значителна част от МВУ се изпълнява чрез обществени поръчки за строителство и услуги, извършвани от изпълнители. В тези случаи държавите членки не публикуват средствата, изплатени на изпълнителите, тъй като възлагащите органи се считат за крайни получатели. Поради тази причина липсва пълна прозрачност относно действителните получатели на средствата по МВУ“, подчертават одиторите. Те обаче посочват България като добър пример за това, че е възможен по-прозрачен подход, който включва публикуване на сумите, изплатени на изпълнителите.

Европейската сметна палата отправя препоръка към Европейската комисия да се предприемат мерки за систематично публикуване на информация за използването на средствата на ЕС. Препоръчва се и да се следи за това данните за действителните разходи да се използват за оценка и постигане на ефективност при разходването на средствата. Одиторите не посочват, че по МВУ липсват средства, но подчертават, че има пропуски в проследимостта и прозрачността при разходването на средствата. 

Европейската комисия прие констатациите на ЕСП, че данните за реално направените разходи са непълни. Подчертава обаче, че регламентът за МВУ не изисква от държавите членки да ги докладват на Комисията и не задължава Комисията да събира и отчита реално направените разходи за всички над 2 хил. национални реформи и инвестиции. Припомня се, че МВУ е механизъм, при който плащанията не се извършват за възстановяване на направени разходи, а при изпълнение на предварително одобрени от Съвета на ЕС цели и етапи. 

Одиторите откриват слабости и в борбата с измами 

През февруари Европейската сметна палата публикува и друг специален доклад, свързан с измамите по МВУ. В документа понятието „измама“ се ползва както за доказани случаи, така и за предполагаеми. Подчертава се, че случаите на измами могат да бъдат потвърдени със съдебно решение едва след края на МВУ. 

ЕСП анализира системите за борба с измамите по МВУ на равнището на ЕК и на четири държави членки – Дания, Испания, Италия и Румъния. Оценката на одиторите е, че системите не са достатъчно ефективни. 

„Въпреки че Комисията е предприела стъпки за усъвършенстването на рамката на МВУ за борба с измамите, тя показва слабости по отношение на разкриването, докладването и коригирането на измами. Органите по МВУ в държавите членки прилагат мерки за борба с измамите, но те често се въвеждат със закъснение, а мерките за разкриване на измами, като например анализ на данни и подаване на сигнали за нередности, невинаги се използват“, се посочва в доклада.

Само Италия и Румъния от страните в извадката извършват проверки, които обхващат всички рискови области, изтъкват одиторите. В Испания например органите по изпълнението разчитат основно на контрола, осъществяван от институцията за вътрешен контрол в публичния сектор. Органът обаче не обхваща всички обществени поръчки по МВУ. 

ЕСП препоръчва да бъдат засилени одитите на ЕК на системите на държавите членки за борба с измамите, да се подобри докладването на измами и др.

Докладът не съдържа конкретни примери за измами в проверените държави и размерът на потенциалните щети за бюджета на ЕС. 

Същевременно данни от годишния доклад на Европейската прокуратура за 2025 г. сочат, че към края на годината са обработени 518 случая, свързани с NextGenerationEU. От тях 512 произтичат от Механизма за възстановяване и устойчивост. В тези 518 активни случая са разследвани 1419 престъпления с общо 1993 заподозрени. Очакваните щети за бюджета на ЕС възлизат на 5,08 млрд. евро, от които 2,63 млрд. евро са свързани със случаи в областта на измамите с обществени поръчки. 

Преди две години полицията в Италия, Австрия, Румъния и Словакия арестува 22 души като част от разследване на предполагаемо отклоняване на 600 млн. евро от италианския план за възстановяване. 

Европейската комисия: Контролът по МВУ ще продължи до 5 години след финалните плащания

В отговор на запитване на Factcheck.bg говорител на ЕК изпрати позиция за специалния доклад на Европейската сметна палата „Проследимост и прозрачност на разходите по Механизма за възстановяване и устойчивост“, публикуван през май.

Според Комисията докладът на ЕСП показва, че МВУ включва строг контрол, който цели да предотвратява сериозни нередности, включително измами.

„По отношение на случаите на предполагаема измама Комисията поддържа подробен регистър на всички доклади за мониторинг от Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“, OLAF и Европейската прокуратура чрез централизирана система за проследяване. Комисията не повтаря събирането на данни, което държавите членки вече извършват чрез националните си системи, тъй като именно държавите членки носят основната отговорност да коригират неправилно използвани или неправилно изплатени средства. Ако държава членка отстрани сериозна нередност и съответният ключов етап или цел продължат да се изпълняват правилно, бюджетът на ЕС не търпи загуби. Ако обаче държавите членки не коригират случаи на измама, корупция или конфликт на интереси, Комисията ще предприеме необходимите корективни мерки, както прави последователно“, се казва в позицията.

Комисията подчертава, че дори след 30 септември 2026 г., когато е крайният срок за подаване на окончателните искания за плащане, държавите ще останат задължени да докладват на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европейската прокуратура за предполагаеми случаи на измама. Комисията ще продължи да наблюдава случаите на измами, докладвани както преди, така и след 31 декември 2026 г., и ще упражнява правото си да възстановява средства и да извършва проверки, прегледи и одити, свързани с изпълнението на МВУ, за срок до пет години след окончателното плащане. 

„Когато държавите членки не коригират случаи на измама, корупция или конфликт на интереси, Комисията ще продължи да предприема необходимите корективни действия. Например през май 2025 г. Комисията прие първото си решение за намаляване по стълба за защита на финансовите интереси на Съюза (ЗФИС) във връзка със случай на конфликт на интереси в Словакия“, се посочва още в позицията.

Проверено:

Подвеждащо е да се твърди, че стотици милиарди евро от Механизма за възстановяване и устойчивост са изчезнали. Въпреки това одитни доклади на Европейската сметна палата посочват, че има слабости в проследимостта и прозрачността при разходването на средствата, както и пропуски в системите за защита на финансовите интереси на ЕС от измами. Същевременно данни от Европейската прокуратура сочат значителен брой разследвания, свързани с МВУ, с потенциални щети в размер на над 5 млрд. евро. 

Материалът Подвеждащо е да се твърди, че са изчезнали стотици милиарди от фонда на ЕС за възстановяване след Ковид е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg