„Не вдигай на непознати номера“ дълго беше най-безопасният начин да се предпазим от телефонни измами. През последните месеци обаче в социалните мрежи зачестяват историите на потребители за съмнителни телефонни обаждания. Те идват както от номера с български код, така и от номера, които изглеждат като записани контакти в телефона. При разговорите се предлагат фиктивни инвестиции, искат се пари или се твърди, че получателят има просрочено задължение. Когато потребителят позвъни обратно на същия номер, често отговаря друг човек, който не знае нищо за предишния разговор.
От Дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП казват, че този тип фалшификация е позната като caller ID spoofing или „спуфинг“ и е често използван подход при инвестиционни измами. От институцията обясняват, че „спуфингът“ е подправяне на номера, който се показва на екрана при телефонно обаждане. Вместо реалния номер на обаждащия се може да се визуализира друг – съществуващ или несъществуващ. Това е особено често при интернет разговори (Voice over Internet Protocol или VoIP), при които мрежата невинаги проверява дали подаденият номер е истински.
Подобен подход се използва и при „фишинг” имейлите, при които подателят също може да бъде представен за друг. Ако върнете обаждането на подправения номер чрез обикновено телефонно обаждане, номерът може да не съществува или да се свържете с друг човек. По данни на Европол, цитирани от ГДБОП, годишните загуби от измами с манипулиран идентификатор на обаждащия се възлизат на около 850 млн. евро в световен мащаб.
Каква е разликата между „спуфинг” и „фишинг”
„Спуфингът” и „фишингът” са свързани, но не са едно и също. При „спуфинг” измамникът прикрива истинската си самоличност и се представя за надежден източник. „Фишингът” е по-широк подход, при който чрез измамни съобщения или обаждания жертвата се подтиква да даде лични или финансови данни, да извърши плащане или да отвори злонамерен линк. „Спуфингът” често се използва като част от „фишинг” атака, за да изглежда по-убедително. С други думи, „спуфингът” е начин за прикриване на истинския източник, докато „фишингът” е самата измама, насочена към получаване на информация или пари.
Как се осъществява подобна измама
Атаките чрез фалшифициране манипулират самоличността на източника на комуникацията, за да го представят за надежден субект. Това заблуждаване е не само техническо, но и психологическо, защото се възползва от човешката склонност да се доверяваме на познати източници. Ефективността на фалшифицирането се състои в способността му да преодолее първоначалния скептицизъм, което кара жертвите да разкрият чувствителна информация или да дават пари.
Услугите за подправяне на телефонни номера позволяват на потребителя да избере какъв номер да се показва на телефона на човека, на когото звъни. Това може да става чрез телефонна услуга, уебсайт или мобилно приложение, в които се въвеждат номерът на получателя и номерът, който трябва да се визуализира. Така при получаването на обаждането на екрана може да се появи чужд или несъществуващ номер. Някои от тези услуги позволяват по същия начин да се изпращат и съобщения от подправен номер. Съществуват и програми, които променят гласа в реално време и могат да накарат обаждащия се да звучи по подобен начин на човека, за когото се представя.
На въпроси по време на брифинг относно сигнали за „спуфинг” обаждания, в които лица са се представяли за комисари от ГДБОП, Владимир Димитров, директор на дирекция „Киберпрестъпност“ в ГДБОП казва, че в конкретния случай измамниците са се обръщали поименно към жертвите и вероятно това е възможно заради изтекли в киберпространството бази данни.
Примери за „спуфинг” измами
Атаките чрез подправен източник могат да се проявяват под различни форми, включително фалшифициране на имейли, идентификатора на обаждащия се, уебсайтове и IP адреси. Всеки вид има свои уникални методи и цели, но всички те споделят общата цел да заблудят потенциалната жертва, като я накарат да повярва, че общува с надежден субект. През последните месеци Factcheck.bg и потребители в социалните мрежи се сблъскаха с подобен тип измами.
В началото на лятото Factcheck.bg попадна на позната схема за подвеждане на потребителите в социалните мрежи. Спонсорирани реклами с гръмки заглавия, препращащи към сайтове, които имитират тези на големите телевизии, в този случай на Nova. Изфабрикуваната статия е интервю на политик или друга известна личност, която споделя информация за невероятна възможност за печелене на пари през инвестиции или програми за връщане на данъци. При проследяване на стъпките за обещаната печалба Factcheck.bg получи позвъняване от човек с руски или украински акцент, който рекламира инвестиция в енергетиката с възможност за печалба. При проверка и обратно обаждане се оказва, че номерът принадлежи на жена от Стара Загора, която отрича да е звъняла.
За какво да внимаваме
Технологиите помагат на подобен тип измами да стават все по-достоверни и трудни за разпознаване. Все пак има определени признаци и ситуации, при които трябва да сме по-бдителни и да проверяваме информацията през независими източници. Като например:
- неочаквано обаждане или съобщение – особено от непознат или необичаен номер;
- призив за спешно действие – натиск да платите, да дадете данни или да реагирате веднага;
- искане за лични или банкови данни или кодове за достъп – легитимните институции обикновено не ги изискват по този начин;
- подозрителен линк или адрес – разминавания в името на сайта, допълнителни символи, правописни грешки или непознат домейн;
- правописни и граматически грешки – могат да са знак, че съобщението не идва от посочената организация;
- представяне за познат човек или институция – номерът, имейлът или профилът може да изглеждат познати, но да са подправени.
При необичайно обаждане не се доверявайте само на гласа или на номера, който виждате на екрана, защото те могат да бъдат подправени. При искане за пари, кодове, пароли или друга чувствителна информация е важно разговорът да се прекрати и да се провери самоличността на обаждащия се чрез независим канал – връщане на обаждане през стандартна мобилна мрежа или проверяване на официалните страници на съответната институция. Най-важното е да не се действа под натиск и паника и никога да не се предоставят банкови или лични данни по телефона.
Материалът Подправен номер: как работят измамите със спуфинг обаждания е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg
