Живка Кехайова
Според световни аналитици, нито икономиката, нито политиката след ковид кризата, ще са онези, които познаваме. Т.е. връщане назад – буквално към времето ПРЕДИ, няма да има и това не е непременно лошо
Монетарните механизми още преди това са доказали, че вече не са ефективни по отношение на индустриализираната икономика – години наред растежът е бил под оптималният и трябва да се търсят нови способи. Вече се търсят всъщност. Ще е интересно какво ще изобрети глобалната икономика, чието темпо ще бъде неизбежно, поне леко забавено, от обръщането на държавите към самите себе си, използването отново на затваряне на граници и т.н. На ниво пазари на труда се експериментира от минимален базов доход до намалена работна седмица (Испания започва такъв 3-годишен експеримент)…
Що се отнася до политиката, еко какво казва Матиас Хоркс – изследовател на трендовете и бъдещето, публицист и визионер през есента на 2020 година:
„Кризата с Корона даде да се разбере, че тези, които искат да подбуждат хората един срещу друг, нямат нищо, което да допринесе за решаване на реални въпроси за бъдещето. Когато нещата станат сериозни, разрушителното, което живее в популизма, излиза на преден план (предвижда неизбирането на Тръмп).
Политиката в първоначалния си смисъл като формирането на социални отговорности получи чрез тази криза нова достоверност, нова легитимност. Именно защото трябваше да действа „авторитарно“, политиката създаваше доверие в общественото. Науката също преживя изумителен ренесанс в тази пробационна криза. Виролозите и епидемиолозите станаха медийни звезди, но също така „футуристичните“ философи, социолози, психолози, антрополози, които преди бяха изтикани в периферията на поляризираните дебати, възвърнаха гласа и тежестта си.
Оказа се, че човешката цивилизация е станала твърде гъста, твърде бърза, прегрята. Състезава се твърде много в определена посока, в която няма бъдеще“.
Всичко това дори звучи оптимистично. Въпросът е ще успее ли България да бъде част от бъдещето на света, или няма да изживее перверзната си любов към разделението на обществото и ще се продъни в миналото заради критична маса хора, неподготвени да проумеят, че новото, умното и различното се прави от всички, без значение дали са наши хора – прави се с общите им усилия, или изобщо не може да се доближи. Защото, ако нещо стана пределно ясно, то е, че интересите по групи са твърде незначителни и несигурни основи за нов свят и големи предизвикателства.
