Не можеш да кажеш – НАТО взема „превантивни решения“, при положение, че Русия не е прекосила ничия граница с изключение на тази условна граница, когато Крим бе преместен от един джоб в друг и бе отречено тоталитарното решение на един украинец.
Има вече чудовищна гореща война в информационното пространство. За това, че са загинали 30 или 50 чужденци при един антихуманен акт, се гърми във всички телевизии и в пресата.
В Ирак загиват 136 души, които явно не са човешки същества – за тях се съобщава от телевизионните екрани евентуално след репортаж за задръстванията по улицата.
Същото може да се каже и за информационната война, която НАТО води срещу Русия. Все повече се свива железен обръч около границите й, достатъчно е да се види само една карта с обозначения на базите на НАТО близо до границите на Руската федерация. Русия, видите ли, не може да си върне една част от своята някогашна територия, придобита преди векове и населена изцяло с руснаци, при това след референдум – това неизменно е назовавано агресия, анексия, нахлуване, наглост. Но опасността от лъжовната информация е не по-малко тревожна, отколкото тази от някакви войнствени учения, полети на самолети и прочие.
Нека не забравяме, че в цялата си история Русия непрекъснато е притискана – от Кримската война поне, когато четири държави воюват срещу нея при благосклонния към тях неутралитет на Австрия и тогавашна Прусия. У руснаците се е развило тревожното усещане за необходимостта да са защитими границите й. Днес тази необходимост се възпроизвежда в още по-брутален вариант. Не можеш да кажеш – НАТО взема „превантивни решения“, при положение, че Русия не е прекосила ничия граница с изключение на тази условна граница, когато Крим бе преместен от един джоб в друг и бе отречено тоталитарното решение на един украинец като Хрушчов, който навремето сметнал, че може да дарява територии на тази или онази съветска република.
Днешното дрънкане на оръжия ми напомня една комична асоциация – едни дрънкат пари, други дрънкат оръжия, а ние само дрънкаме. Нашето старание да се сложим на новия Голям брат е толкова комично! Дори за най-непредубедените хора е странно, че толкова често слушаме украинския посланик по тази тема, но един път поне аз не съм чул руският посланик какво казва по темата. Предназначението на НАТО е много ясно. Няма причини за съществуването на блока, целта е една – да се намесва там, където САЩ решат. Не знам места, където НАТО се е намесило, в които да са настъпили траен мир, вечна любов и спокойствие. На практика НАТО има нападателна функция, не отбранителна, защото за да има отбрана, трябва да има нападение.
Виждам как президентът Плевнелиев, министрите Митов и Ненчев изпълняват роля на жестоки ястреби, които са комични, разбира се. Чудя се дали тези хора знаят, че в цялата ни история ние сме имали имидж на неверни съюзници. Как си представяте българските пилоти, които рамо до рамо с месершмитите и германски пилоти на Райха са отбранявали София, а само след няколко месеца се пребазират в Скопие и започват да се бият срещу бившите си съюзници. Тези метаморфози плътно присъстват в нашата история.
На нас не ни вярват дори тогава, когато ни използват. Това престараване е отколешна българска черта, която явно няма да свърши и днес, когато искаме да кажем, че сме най-големите американофили, като преди това сме били най-големите русофили. Това поражда иронична насмешка към нашите съюзнически и коалиционни задължения.
В петък започва срещата на НАТО във Варшава, представям си на какво ще се наслушаме. Пак ще има дитирамби за защитната роля на НАТО и за агресора Русия. Чрез атаките по Русия НАТО оправдава съществуването си. Нека да напомня една комична аргументация, когато сериозни политически коментатори и политици казваха, че системата ПРО е за да спаси Европа от заплахата от Иран. Тогава никой не се смееше, днес никой не си спомня тази мотивация. Изкуствено се създава напрежение.
Просто за да съществува НАТО, трябва да има заплаха от някъде или от някого. Затова едно просто присъединяване на Крим се използва, преувеличава се и се представя като опасност. А дали си спомнят „ястребите“, че в деня на присъединяването имаше грандиозен митинг на населението в Крим. Тези хора по площадите, със знамената и сълзите си на радост как изглеждаха – като докарани от Русия или като окупирани?
Не е необходим дори референдум, ако знаеш малко от историята на този район и етническата и културната характеристика на това население. Заплахите от Русия, които размахва НАТО, са само една камуфлажна опаковка за неговата собствена агресия.
Сега Шотландия, която не е доволна от излизането от ЕС, иска да се отдели от Великобритания, пак с референдум. Никой не пищи. А има разлика. Всеки, който хвърли поглед върху историята на Обединеното Кралство, ще види, че Шотландия е различна страна от Англия. Докато Украйна и Русия са една кръв, един народ. Гогол не е писал на украински, нали? И Тарас Шевченко – също. САЩ и НАТО насочиха и използват Украйна срещу Русия.
Дума
