За първи път се осмелявам да споделя гледка, която извиква у мен смразяващи чувства

Това написа Зорница Тодорова, случайно попаднала на грозна гледка край СОУ „Васил Левски“ в Стара Загора.

„Приковаха вниманието ми, необичайно кацнали върху контейнера в съвсем не морската ми Стара Загора. Като се вгледах, забелязах неподвижността им и съзрях дървените поставки. Като приближих да ги снимам, открих останалите им събратя от птичия и животински свят. За първи път се осмелявам да споделя гледка, която извиква у мен тъй смразяващи чувства. И се радвам, че вече сред бутоните за реакция във Фейсбук има и доста видове, различни от харесване.
А ако някой пожелае героите от тези снимки да оживеят, те тихо чакат на улица „Юрий Венелин“ между „В Джаза“ и пицария „Венеция“, пред частния кабинет на Д-р Стоименов, сякаш за да ги излекува за нов живот.

Защото сега ми напомнят никому ненужнaта ела от едноимената приказка на Андерсен, която тъй буйно се радва, когато я отсичат от дома й в гората за светлата коледна нощ, и тъй горко страда, когато след празника я захвърлят за цяла вечност на тавана, а оттам – на боклука.“

Училището вероятно почиства преди започване на новата учебна година и е изхвърлило част от амортизирани карти и помощни, онагледяващи учебния процес средства. Първоначалният потрес обаче е обясним, както и емоционалната препратка към Андерсен.