В няколко статии ще ви запознаем кои животни са обожествявали древните египтяни.
Традицията на култ към свещени животни, които често са се явявали тотеми на племето, идва от най-древни времена, още когато хората не са били измислили такива сложни обяснения за устройството на света, като тези, свързани с божества и духове. Връзката с животинския свят се оказва толкова тясна, че не умира никога, а само преминава в ново качество. Например много божества имат свои двойници-животни, в които те са могли да се превъплъщават, при което се явявали и техни символи.
Монотеизмът на древната египетска религия, от гледна точка на съвременния човек, притежава всички черти на фетишизма. Но трябва добре да си даваме сметка, че безбройните изображения на боговете в египетския пантеон са само проявление на различните ипостаси на единния Бог и на неговата вечна божествена същност. В този смисъл е възможно да се разбере смисъла на култа, отдаван в различните региони на Египет към слънцето, земята, небето и някои животни, обитаващи тези земи.
В Древния Египет, макар че първоначално всички божества се представяли в облика на животни, а в последствие повечето богове се изобразяват в зооморфни образи – или напълно, или понякога частично – самите животни никога не се отъждествявали с боговете и не се почитали като божества, с изключение на тези случаи, когато строго определено животно се считало за „въплъщение на душата“ на някой бог, като например черния бик Мневис. Доста в по-късни епохи египетските богове започват да приемат човешки образи.
Най-разпространени в Древен Египет са култовете към бика, ибиса, сокола, ястреба, котката, павиана, крокодила и бръмбара скарабей. Култовете към останалите животни имали локален характер. Често се случвало животно, считано за свещено в един ном(административна част от държавата), да не се приема за такова в друг ном, където можело спокойно да бъде убито. Това нерядко довеждало до вражда между жителите на различните области. Ловът на ибиси, орли и соколи бил забранен винаги и навсякъде, докато на лъвовете например – само в дните на празника на богинята Бастет. В някои области убивали крокодили, когато те се размножавали неимоверно много и започвали да се превръщат в опасност за хората и животните.
Умрялото свещено животно, ако смъртта му настъпвала в ном, явяващ се център на неговия култ, било балсамирано, поставяно в саркофаг и предавано за погребение, което традиционно се извършвало в храма. Мъртвите котки били погребвани в специална свещена гробница в Бубастис. Ибисите били изпращани за вечен покой в Хермопол. А биковете погребвали на това място, където намирали смъртта си, на западния бряг на Нил, докато мъртвите крави направо били изхвърляни в реката. Сред археологическите находки се срещат саркофази и на бръмбари, мангусти, змии и риби.
Във връзка с почитането на животните в Древен Египет съществуват редица обичаи. За да се грижат за животните от всяка порода, са назначавани специални служители – мъже и жени, като тези длъжности са се предавали по наследство от баща на син. Всеки жител на египетските градове със специален ритуал изказвал своето благоговение пред свещеното животно. След молитвата към бога, комуто е посветено дадено животно, египтянинът подстригвал децата си – цялата глава, половината или само една трета от косата и измервал отрязаните коси със сребро. Колкото тежали косите в сребро, толкова нарязана риба се добавяла в храната на животните.
По време на пожар египтяните не са се грижили да потушат огъня, а да спасяват свещените си котки. Скръбта им по умрелите животни била неутешима. Ако в някой дом оплаквали котка, всички негови обитатели обръсвали веждите си. Ако се жалило куче, всички остригвали косите си и бръснели космите по цялото си тяло.
