Когато се появи за първи път в публичното пространство, аха да кажем, че по нашите земи се е преродил “барон Мюнхаузен”… Поне на перчем го докарваше – за да се измъкне сам от блатото в което го цопнаха кукловодите му…
Как само отръки им дойде – на кукловодите – персоната му… Тоя тиково усмихнат пътешественик в собственото си въображение…
Ти ще си първият българин стъпил на Луната! – прошепнаха в ухото му менторите и го монтираха като служебен министър под командването на служебен премиер-артилерист, който да го напъха в дулото на гаубицата…
Нима Луната е толкова близко! – полетя наивникът, самоповярвал си, че за такива “изключителности” като него съществува “32-ри май” – за най-важния полет в живота му…
Какво попадение!!! – ахнаха до премаляване “правилните медии” – Най-сетне “промяна”!!!… И акцента му, евроатлантически!!! – засияха по телеекраните грантовите анализатори – Готов премиер!…
И учено, учено, и то където трябва образовано, та чак дрънка от знания – изтупа молците по капелите достолепната част на градската десница, отрасла с въздишки по фотографиите на цариградския “Робърт колеж” от царските времена – Най-малко лични автографи от Сократа, Аристотела и Питагора ще да има в библиотека си детето-чудо… Не като досегашния – еднокнижник!
…………………………..
И се зае най-напред с “Балканския въпрос”, прероденият в премиер нашенски “барон Мюнхаузен” – нали прототипът му, с османците самоотвержено се е сражавал, а и конят му се казвал Буцефал, също като на Александър Македонски…
Може би, точно “Буцефал” трябва да кръстят аероплана де ще хвърчи между скопско и шопско, ама на – нямало кой да плаща харчовете… Де го Киро на Кирия! – възклицават и по български, и на македонски диалект дори стюардесите, да не говорим за авиаторите де пресмятат керосина…
Но докато всичко свързано с определението “македонски” се оказва, че ще е нескончаема родова свада, то – имало и по-апетитни балкански алъш-вериши…
Обединен “Балкански енергиен пазар” с мирис на газ му се привидя насред Белграда и самият “Той & сие” баш-брокерите му… Толкова ли нямаше кой да го предупреди, че преди двадесетина години цял премиер-реформатор сръбски си отиде прострелян досами Скадарията след изричането на подобна мечта – обединен балкански енергиен пазар…
Да потропаш като новоизлюпен държавник, на портите властови насред Белграда, без хал-хабер да си имаш от спецификата на българо-сръбските препирни, поне още от времето на претенцииите на крал Милан Обренович за няколко непрежалими бащини, тучни ливади около пограничието дунавско – си е чиста “баронмюнхаузеновска” авантюра…
Сега пък седнал – азбучник на балканската престъпност да сътавя!!!…
Откъде пък и да знае младенецът, че “Ъндърграунд”-а на Костурица е сниман половината по българско и половината в сръбско, щото интериорът и екстериорът, и статистите дори са едни и същи – затова е толкова автентичен относно нравите балкански…
………………………….
Ей такива ни, балкански “мюнхаузеновски” истории се заформят в летописа на “променливото време” по нашите географски ширини… “Манасиевата хроника” като детска приказка ще изглежда на бъдещите историци…
А литературоведите ще продължават да нямат отговор на въпроса: Лъжец ли е барон Мюнхаузен или фантазьор безнадежден?… И дали в календарите на някои народи – наистина не съществува “32-ри май”, в който държавниците им развихрят фантазиите си…
Източник: Димитър Недков – фейсбук страница
