Стара Загора

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ИВАНКА КУШЛЕВА

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – ИВАНКА КУШЛЕВА

През периода 1957 – 1961 г. докато учих в ОУ „Хр. Смирненски“ пътят ми до училище и обратно често минаваше по ул. „Цв. Радойнов“ (сега „Орешака“). От нейната източна страна точно срещу пресечките на тази улица с улиците „Иречек“ и „Перник“ имаше няколко стари, но интересни къщи. Всички тях ги събориха, когато взеха да изграждат Дома на културата „Арсенал“. Край една от тези къщи често виждах симпа­тична млада жена, чието лице излъчваше интели­гентност и добродушие.

Няколко години след това, когато бях ученик в Техникума по механотехника и електротехника (ТМТЕ) разбрах, че тази жена е учителка в това училище по български език и литература (БЕЛ) и се казва Иванка Кушлева. Не ми е преподавала редовно, а само по няколко часа в две от учебните години, когато заместваше временно отсъстващи преподаватели. Тогава се убедих, че впечатленията ми до­бити преди време само от външния ѝ вид се потвърждават и от начина на преподаване и отношението към учениците.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ИВАН ДЕЧКОВ

Дългогодишният директор на ТМТЕ инж. Христо Гъдев споделя: „Както Стефка Попова, така и Иванка Кушлева бе много интелигентна, възпитана и добре подготвена учителка по български език и литература. Отнасяше се сериозно към учениците и изискванията си към тях.“

Иванка Кушлева (по баща Иванка Костадинова Трингова) е родена на 12 декември 1933 г. в с. Бял извор (сега в община Ардино, област Кър­джали) в семейство на учители, които по това време работят там. Малко след раждането ѝ семейството се установява за постоянно в Ка­занлък – родното място на родителите ѝ. Тук, във Втора (Девическа) гимназия, през 1951 г. завършва средното си образование и веднага е приета да следва българска филология в Софийския университет „Кл. Охридски. След дипломирането ѝ е разпределена и започва работа през учебната 1955/1956 г. като гимназиален учител по БЕЛ във Второ средно училище „Кирил и Методий“. От разговори с нейните ученици Атанаска Аспару­хова и Любомир Стаменков учили в това училище през 1955 г. – 1959 г. разбрах, че тя е оставила най-добри впечатления със своята пре­подава­телска работа и човешко отношение. След образователната ре­форма през лятото на 1960 г. Иванка Кушлева е назначена за учител по БЕЛ в ТМТЕ – Казанлък. Работи в това училище до 1978 г., а следващите 10 години, до пенсионирането си през 1988 г. е учител по БЕЛ в Основ­ното училище в с. Розово, Казанлъшко.

Почина на 27 ноември 1992 г. в Казанлък.

Има две деца: Венета и Камен.

При написването са използвани биографични данни предоставени от сина £ Камен Кушлев.

Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част)  преминава в Стара Загора.

 

Красимира Янкова