ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – ИВАН ДЕЧКОВ
Някои го назоваваха и Иван Дечев, но в действителност той бе „Дечков“. В разговор помежду си и ученици, и учители, а и останалият персонал на Техникума по маханотехника и електротехника (ТМТЕ) го наричаха „Лимона“. Това не бе негов прякор, а придобит по наследство, защото така са казвали на баща му, както и на други техни роднини. Какви са причините за него отдавна е забравено. Е, вярно е, че Иван Дечков много пъти в час си бе „кисел“, ама такава „киселост“ имаха много други учители. При това, някои от другите никога нямаха онова тънко чувство за хумор, каквото имаше Дечков.
Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ЗЛАТКА ИВАНОВА ДОНЧЕВА
Кореняк казанлъчанин Иван Дечков е роден през 1923 г. в казанлъшката Долна махала. Това е онази част на Калпакчийската махала, която се намираше южно от сегашната ул. „Цар Иван Шишман“ (бивша ул. „Тодор Юлиев“). Расте като буйно момче, но в казармата характерът му е „изгладен“. Впрочем, по време на втората година от редовната си военна служба участва във войната от октомври 1944 г. до май 1945 г. Служи в българската част, която води сражение и разбива елитната немска танкова дивизия „Принц Ойген“. След войната завършва Учителския институт за учители-специалисти в София и постъпва на работа в казанлъшкия ТМТЕ през 1950 г. Първите години е учител по ковачество, но по-късно започва да преподава и по теоретични дисциплини: машинно чертане, технология на машиностроенето и др. Както споменах по-горе, имаше своеобразен характер и както можеше да напише десетки двойки за един час, така през другия да напише десетки шестици. Пускаше за разтуха много тънки шеги и мнозина подозираха, че съответните „лафове“ ги заимства от неизчерпаемият източник на такива инж. Васил Василев (бай Васо), но и Дечков си бе достатъчно духовит. Извън училището Иван Дечков бе много контактен и услужлив човек. Такива са впечатленията на неговите съседи, както от Долната махала, така и от Новенската махала, където живя през целия си семеен живот.
Съпругата му Веска бе много интелигентна жена, дълги години счетоводител в Първа гимназия, а синът им Петко бе един от изявените млади математици, възпитаници през 60-те години на учителя Кольо Горчев.
Иван Дечков се пенсионира през 1983 г., а почина в началото на този век.
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
