ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – ИВАНКА КУШЛЕВА
През периода 1957 – 1961 г. докато учих в ОУ „Хр. Смирненски“ пътят ми до училище и обратно често минаваше по ул. „Цв. Радойнов“ (сега „Орешака“). От нейната източна страна точно срещу пресечките на тази улица с улиците „Иречек“ и „Перник“ имаше няколко стари, но интересни къщи. Всички тях ги събориха, когато взеха да изграждат Дома на културата „Арсенал“. Край една от тези къщи често виждах симпатична млада жена, чието лице излъчваше интелигентност и добродушие.
Няколко години след това, когато бях ученик в Техникума по механотехника и електротехника (ТМТЕ) разбрах, че тази жена е учителка в това училище по български език и литература (БЕЛ) и се казва Иванка Кушлева. Не ми е преподавала редовно, а само по няколко часа в две от учебните години, когато заместваше временно отсъстващи преподаватели. Тогава се убедих, че впечатленията ми добити преди време само от външния ѝ вид се потвърждават и от начина на преподаване и отношението към учениците.
Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ИВАН ДЕЧКОВ
Дългогодишният директор на ТМТЕ инж. Христо Гъдев споделя: „Както Стефка Попова, така и Иванка Кушлева бе много интелигентна, възпитана и добре подготвена учителка по български език и литература. Отнасяше се сериозно към учениците и изискванията си към тях.“
Иванка Кушлева (по баща Иванка Костадинова Трингова) е родена на 12 декември 1933 г. в с. Бял извор (сега в община Ардино, област Кърджали) в семейство на учители, които по това време работят там. Малко след раждането ѝ семейството се установява за постоянно в Казанлък – родното място на родителите ѝ. Тук, във Втора (Девическа) гимназия, през 1951 г. завършва средното си образование и веднага е приета да следва българска филология в Софийския университет „Кл. Охридски. След дипломирането ѝ е разпределена и започва работа през учебната 1955/1956 г. като гимназиален учител по БЕЛ във Второ средно училище „Кирил и Методий“. От разговори с нейните ученици Атанаска Аспарухова и Любомир Стаменков учили в това училище през 1955 г. – 1959 г. разбрах, че тя е оставила най-добри впечатления със своята преподавателска работа и човешко отношение. След образователната реформа през лятото на 1960 г. Иванка Кушлева е назначена за учител по БЕЛ в ТМТЕ – Казанлък. Работи в това училище до 1978 г., а следващите 10 години, до пенсионирането си през 1988 г. е учител по БЕЛ в Основното училище в с. Розово, Казанлъшко.
Почина на 27 ноември 1992 г. в Казанлък.
Има две деца: Венета и Камен.
При написването са използвани биографични данни предоставени от сина £ Камен Кушлев.
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
