Туристите в Стара Загора, а и в много краища на страната познават старозагореца инж. Йовко Йовчев, като един от най-дейните пешеходни туристи през последните 60 години.
В по-зрелите си години той бе няколко мандата секретар на Туристическо дружество „Сърнена гора“ -Стара Загора. Пребродил е като редови турист, инструктор, организатор и планински водач почти всички туристически маршрути в страната, а някои от тях многократно. Изкачвал е много планински първенци в балканските държави, във Франция, Германия, Австрия,Чехия и Словакия. Четири пъти е бил на най-високия връх на планината Олимп – връх Митикас.
Юристите в Старозагорска област го знаят и като изключително вещ по въпросите на строителството, сътрудничил със свои експертни заключения по стотици дела на правораздавателните органи.
След дипломирането си като строителен инженер във Висшия институт по строителство и архитектура – София инж.Йовчев работи предимно в Заводостроителния комбинат (ЗСК) – Стара Загора, където професионалният му път е от редови проектант до заместник-директор на това известно и в чужбина строително предприятие. Там на обществени начала основава и ръководи дълги години туристическа секция, която развива активна дейност.
Стефан Саранеделчев: Вуйчото
Главен директор на ЗСК по онова време бе инж. Господин Великов ( Великия), носител на званието „Герой на социалистическия труд“, известен със своите ръководни умения, базирани на желязна дисциплина съчетана с редица странности на характера му. „Великият“ бе популярен и като страстен ловец. Разказваха, че в помощното стопанство на ЗСК, където се отглеждаха прасета и други домашни животни за подпомагане на заводския стол имало и специален кучкарник за ловните кучета на директора.
Както във всички предприятия в онези години и в ЗСК всеки понеделник, преди обяд главният директор провежда в кабинета си така наречената оперативка, на която с останалите членове на заводското ръководство се обсъждат възникналите проблеми от предходната седмица, поставят се задачи за предстоящата. За тези оперативки на Великов Йовко Йовчев си спомня: „Често пъти те бяха дълги, изморителни, а за мен, когато не засягаха работата на ресора, за който отговарях бяха и скучни.
Стефан Саранделчев: Всяко зло за добро или обратното
В такива моменти, когато се обсъждаха неинтересуващи ме въпроси, за да ми мине по-лесно времето до края на оперативката започвах да си мисля за предстоящите събота и неделя и поредния интересен туристически маршрут, който с приятели сме планирали. Измина време, вече не работих в ЗСК, а Великов се бе пенсионирал.
Срещам го на една централна старозагорска улица, разприказвахме се за миналото, за съвместната ни работа и последвалата криза за предприятието. На раздяла чистосърдечно му признах за какво съм си мислил по време на оперативките. Той леко се усмихна и отговори:
– Йовко, аз пък по време на оперативките си мислих за лова, който съм планирал през предстоящите събота и неделя.“
ЗАРАТА ви запознава със Стефан Саранеделчев – казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора, откъдето са и интересните истории, разказани в книгите му. Четете ТУК
