На 18 срещу 19 август последователи на учението на Петър Дънов се събират край Седемте рилски езера (Рила планина) за да посрещат своята Слънчева Нова година. По време на събитието се четат духовни беседи, пеят се химни и песни, произнасят се молитви. Един от най-впечетляващите моменти е танца паневритмия, създадени на философска основа от Петър Дънов.
Петър Дънов (1864-1944), наричан от последователите си Учителя или Беинса Дуно, е основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство“ и окултизъм.
[ad id=“225664″]
Танцът Паневритмия се изпълнява сутрин, при изгрев слънце сред природата. При него всички участници са облечени в бяло и подредени в кръгове изпълняват леки, наподобяващи танц, движения, стъпки и упражнения на фона на специална музика.
Смята се, че от физиологична гледна точка паневритмията (наричан още „Танца на живота“) подобрява ставната подвижност и дихателните функции, укрепва мускулатурата, нормализира кръвното налягане, усъвършенства се координацията на движенията. Плавните, неангажиращи и разпускащи стъпки в комбинация със специфичния ритъм на музиката и текстовете на песните водят имат и положителна психологическа функция – водят до духовно спокойствие, подобряват паметта, мисловния процес и възможността за концентрация.
„Бялото братсво“ (известно в България като Дъновизъм) е регистрирано официално в България като отделно вероизповедание. През 40-те години на XX-ти век учението става популярно в някои европейски страни като Франция и Литва, а през 70-те години навлиза в Русия, Канада и САЩ. През последното десетилетие на миналия век негови ученици и последователи се появяват във Великобритания, Германия, Австралия и Конго.