Десетима известни мъже говорят за чувствата си. Един споделя за страховете си като баща, друг за загубата на любим човек, трети за проблемите във връзката си. Обединява ги едно послание – че за тези теми не е срамно да се говори.
Историите бяха събрани в изложбата „Чуй гласа ми“ на фондация EMPROVE, която за втора поредна година опитва да привлече вниманието към въпроса за мъжкото психично здраве. Свободна Европа потърси мнението на експерти по тази тема.
Инициативата в подкрепа на мъжкото психично здраве идва в момент, в който в България все повече се говори публично за домашното насилие. Една от гледните точки към това явление е именно психичното здраве на мъжете, но то много по-рядко е обект на обществено обсъждане.
„Никой от нас не е научен да е баща. Трябва да бъдеш за пример, винаги трябва да бъдеш силен. Обаче се оказва, че това е доста измамно“, казва актьорът Иван Бърнев.
Той разказва, че лесно се просълзява, когато синът му има някакво представление или участие, например. В такива моменти актьорът обикновено опитва да прикрие сълзите си. Бърнев свързва това с масовото очакване, че мъжът винаги трябва да е стабилен емоционално. Според него този тип социални роли са заложени от предишни поколения и често влияят негативно върху психичното здраве на мъжете.
„Много ми се иска синът ми да не робува на това, което „трябва“ да бъде, защото когато емоциите са силни и ги прикриваш, те само стават по-зле“, казва актьорът.
„Да бъдеш, а не да изглеждаш“
Според изследване, поръчано по-рано тази година от фондация „Кожа“ на „Галъп интернешънъл“, близо една трета от анкетираните смятат, че не е нормално мъжете да плачат.
Матей Иванов, клиничен психолог с над 15-годишен опит, казва, че в България има „чисто етнопсихологически“ проблем по отношение на показването на слабост от страна на мъжете.
„От израстването си ние, в това число и аз като мъж, сме възпитани в една култура, в която мъжът трябва да е силен, по-малко да хленчи, да стои мобилизиран, да поема отговорност, да се справя, да показва, че може. Това се надгражда и се стига до една токсична мъжественост, която пречи да поискаш помощ“, казва Иванов.
По думите му много мъже се страхуват, че ако изглеждат слаби, обществото ще ги отхвърли.
„В психотерапията всъщност повечето невротични състояния произхождат от стремежа ни да изглеждаме… понякога дори такива, каквито не се чувстваме отвътре. Тоест пътят към здравето е да бъдеш, а не да изглеждаш“, добавя той.
„Няма страшно“
Според психолози първите години от детството са съществени за сформирането на личността. Затова в този период е ключово родителите да позволяват на децата да изразяват емоциите си свободно, независимо от пола им.
„За децата е супер естествено да говорят за чувствата си, стига да имат понятийния апарат и кой да ги чуе“, казва психологът Слави Стоев. „Ако детето каже „уплашен съм“, ние, родителите, някак инстинктивно му казваме „няма страшно“, като не искаме нашите деца да се чувстват зле, и поради тази причина много често им забраняваме да се чувстват зле.“
Стоев е познат от подкаста за психично здраве „Естествен интелект“, както и с авторските си детски книги, които помагат на децата да развиват емоционална интелигентност.
Според него и двата пола са обект на такива забрани, но под различна форма. На момчетата се забранява да са уплашени, да плачат или да са тъжни. При момичетата забраните са свързани с това да не са борбени, да не се съревновават и да не казват „не“. Половите стереотипи по думите на психолога водят до различни симптоми при зрелите мъже и жени.
Фондация „Кожа“ пише, че жена с депресивни симптоми би избягвала конфликтни ситуации, докато мъжете биха създавали такива. Също така жените са по-склонни да обвиняват себе си за проблемите, които изпитват, докато мъжете по-често търсят вината у другите.
„Инерцията на старото“
Практиката на Матей Иванов показва, че е по-скоро изключение мъж да влиза в кабинета на психолог по собствено желание, просто защото иска да поговори.
„Инерцията на старото е много силна и когато някой каже, че ходи на психолог, реакцията е „на теб пък к’во ти е“, казва Слави Стоев.
Схващането, че посещението при психолог означава, че „нещо не ти е наред“, е друг основен фактор мъжете да странят от кабинетите. Според експертите много често мъжете задържат в себе си проблеми като стрес на работното място, кризи във взаимоотношенията, семейни конфликти, финансови затруднения, неудовлетвореност, безсилие.
„Основните стратегии, които мъжете използват, са да работят много, да пият и да компенсират с храни и психоактивни вещества. Агресията също е вид отдушник, просто да крещиш и да скачаш срещу всичко и срещу всички“, казва Иванов.
„Така са израснали, това са видели“
Според неправителствената oрганизация EMPROVE табутата около мъжкото психично здраве са свързани директно с насилието над жени. Нейната основна мисия е да помага на жени да разпознават насилника до себе си, независимо дали той проявява склонност към физическо или психическо насилие.
По време на едно от събитията, организирани от EMPROVE във връзка с проблемите в отношенията между партньори, лекторът изброява някои от първите признаци на токсичност в поведението на мъжете.
„Аз виждам някои свои поведения. Това прави ли ме насилник“, спонтанно пита един от присъстващите мъже.
„Тогава не осъзнавахме, че има хора, които не разбират, че това което правят, е токсично“, казва Оля Минева, основателка неправителствената организация. „Може би, защото то е било нормализирано за тях. Така са израснали, това са видели. Така решихме да повдигнем тази тема и да покажем, че не е срамно мъжът да потърси подкрепа.“
По думите на Минева „истинската превенция не е да гасим пожари, а наистина да събудим осъзнатост, че грижата за менталното здраве може да предотврати токсичните отношения“.
Насилието над жени се превърна в един от най-обсъжданите проблеми в България през 2023 г., след като през лятото стана известен случаят на 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора. Тя беше пребита и обезобразена с макетен нож. Обвиняем за нападението е бившият ѝ приятел.
След този случай се стигна до масови протести в цялата страна, които доведоха до промени в законодателството за борба с домашното насилие.
