Уникалното златно съкровище на Надсентмиклош може да бъде видяно за пръв път в София в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). Изложбата „Златното съкровище от Надсентмиклош“ ще остане в зала „Трезор“ на музея до 9-ти юли.
Съкровището от Надсентмиклош напуска за пръв път границите на бившата Хабсбургска империя. Досега то е гостувало единствено на Будапеща и Виена.
Съкровището е част от постоянната експозиция на Музея за история на изкуството във Виена и повече от 200 години то остава един от шедьоврите на древногръцкото и древноримското изкуство.
Съкровището от Надсентмиклош е открито през 1799 г. край град Над Сен Миклош (Голям Свети Никола) в Банат, сега Румъния.
Намерено е случайно от работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови. По-късно подарено от тях на император Йосиф II, за което получават благородническа титла на името на града – Надсентмиклош. Точно копие на съкровището е подарено на НИМ от музея във Виена, а сега там е оригиналът.
Състои се от 23 съда със съдържание на злато 20 -22 карата(само един съд е с 12 каратово злато) и общо тегло почти 10 килограма. Всички съдове са ковани, а украсата е изработена чрез изчукване в дълбок релеф.
Отличава се с изключително качество и прецизност на изработката и е най-голямото познато съкровище от Ранното средновековие. Съществуват различни теории за неговия хунски, аварски, унгарски, сасанидски, печенежки или византийски произход. Много учени, в т.ч. български, румънски, сръбски, унгарски, македонски и световни светила на археологията „дърпат чергата“ на неговия произход към различни днешни държави, но досега никой нищо не е доказал категорично. А това лутане произлиза от следното:
В украсата на съдовете се срещат орнаменти, присъщи на различни художествени култури: християнски кръстове (дъната на някой от тасовете), рунически знаци, определяни като тюркски или български (пак там), копиевидни мотиви присъщи на сасанидското изкуство (шията на кана №2), антични акантизувани палмети и розети, познати и от византийското изкуство.
Надписът на един от съдовете е на прабългарски, но изписан с гръцки букви, обграждащи кръст, : BOYHΛA.ZOAΠAN.TECH.ΔYΓΕTOIΓH.BOYTAOYΛ. ZΩAΠAN.TAΓPOΓH.HTZIΓH.TAICH. Според разчитането на Никола Мавродинов (въз основа на Томсен) той гласи: „Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене“.
Съществува и теория, според която то е свързано с Първата българска държава и управителя на северозападния отвъддунавски комитет на България, днешен Банат. Преди години пред в-к „Труд“ група изтъкнати български историци, сред които и проф. Божидар Димитров, твърдяха, че то е принадлежало на хан Аспарух.
