Орлин Дяков е роден през 1961 г. в Русе.Завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”- София през 1987 г. , специалност”Актьорско майсторство за драматичен театър”. Бил е актьор в съставите на театрите в градовете Смолян, Монтана, Враца.
Бил 8-годишно хлапе, когато твърдо решил да става актьор. И въпреки, че мечтата не излизала от главата му, „угодил“ на родителите си да получи занаят – завършил Механотехникума в Русе. Смее се, че и днес може да влезе в леярна и да се справи, но „топлинната обработка” на човешките емоции е истинската му сила.
Съучениците му го помнят като мълчаливец. Извън класните стаи обаче, в самодейните драматични състави под ръководството на ярките тогава актьори от русенския театър Косьо Станев и Валентин Гаджоков, Орлин бил в стихията си. Творческите разговори и спорове не свършвали, раждали се мечти и идеи.
От 1992 г. активно се занимава с режисура. Поставял е в театрите на Русе, Разград,Монтана, Враца.Между постановките му са „Училище за жени” от Молиер,”Побъркани от любов” от Сам Шепърд, „Пеперудите са свободни” от Леополд Герш, „Сън в лятна нощ” от Шекспир и др.
Някъде в самодейните състави се е родила и любовта му към творчеството на американския писател Кърт Вонегът. Когато става дума за любими автори, Орлин Дяков без колебание посочва именно него – циникът-мъдрец, чийто характерен стил слага отпечатък и върху собствения му начин на писане.
Първата си пиеса „Любовта като такава” написва за драматичния театър в Монтана, с който са свързани 13 години от младостта му. Преди обаче да го изпрати в Северозапада, съдбата го изпраща в Родопите.
След като завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство на 26 години е разпределен към смоленската театрална трупа. Като съкровище пази в сърцето си простичката житейска мъдрост на един старец от планината. Дядото прочел неспокойната душа на младия мъж и тихо му изповядал силата на своето смирение: „Колкото – толкова, когато – тогава, както – така!” И досега, когато животът го изправи пред непреодолими препятствия, Орлин Дяков си спомня очите на стареца и думите му. Това му помага да премине по-леко през изпитанията, макар да е човек, който не се отказва лесно да рита срещу ръжена.
През последните години той прави постановки, които имат радушен прием не само на сцената на Русенския театър, но и в други театри: „”Господарката” по А.П.Чехов, „Помощ, жена ми е луда!” от Ж.Барбие, „Хлапачката от 13-я етаж” от М.Йонеску , „Майстори” от Р.Стоянов – театър в Русе , „Няма да платим, няма да платим”от Д.Фо/Разград/, „Свекърва” от А.Страшимиров/Силистра/ „Господин Леонида и опозицията” от Й.Л.Караджале – театър в Гюргево.Тази постановка получи първа награда за режисура на Орлин Дяков през 2012 г. на фестивал в град Къмпина, Румъния.
Непримиримото „ритане срещу ръжена” му дава куража постоянно да експериментира, а ключовата дума за него е „свобода” – свободата чупи клишетата и рамките, да кара околните да загърбват собствения си комфорт.
Впрочем, собственият му живот е пример за това. За кратки периоди експериментира в няколко посоки на собствен бизнес. Но каквото и да прави, не успява да му се отдаде напълно, защото няма време за нищо друго, освен за театър в цялото му многообразие от творчески посоки.
Орлин Дяков има активни изяви като драматург и е един от интересните драматурзи в съвременния български театър.Автор е на 12 драматични произведения. Освен „Хайде да убиием Матилда“, това са „Облог”, „Любовта като такава”, „Кръстопът под наем”, „Христина”, „Уравнение””Откога те чакам” и други. Много негови пиеси са получавали авторитетни награди на български театрални фестивали на драматургията: номинация за награда „Аскеер” за драматургия/2005/, награда на фестивала за българска драматургия „Иван Радоев”/2008/ и др.
По свой път достига до изконната мъдрост „Грях е да имаш дарба и да не я развиваш!” А животът не прощава този грях, защото „Всичко, което не е отдадено на другите, е безвъзвратно изгубено!” Това прозрение достигнало до него като реплика от филм, но съзнанието му го запечатало и то се е превърнало в негово житейско мото.
През 2013 г. беше издаден сборник от пиеси на Орлин Дяков на румънски.Премиерата му се състоя на 24 май в театър”Одеон” – Букурещ.
Пиесите му са поставяни в редица български театри.Те интригуват с острата съвременна проблематика. На някои от тях той сам е бил постановчик.
Орлин Дяков се завръща в Русе през 2000-а година. С него е и жената, за която смело може да каже, че е любовта на живота му – актрисата Петя Венелинова. Животът ги среща в Монтана. Влюбват се и вече 28 години са заедно. „Ние се обичаме, не се търпим, не сме просто свикнали един с друг!”, категоричен е Орлин. Тайната на здравата връзка помежду им, разбира се, е и в общата любов – театъра, защото „Когато професията сближава, винаги има какво да си кажеш вечер!” А творческата спойка между двамата е вече толкова силна, че за режисьора Орлин Дяков е достатъчно само едно точно изречение, за да режисира ролята на актрисата Петя Венелинова. И тя го разбира, без много думи.
Дъщеричката им Мария е другата им обща любов. Тъмнооката малка принцеса е точно толкова артистична, колкото и мама и татко. Орлин признава, че най-големият му страх са здравето и живота на двете му най-обични жени Петя и Мария. Има си и ангел-пазител – сестра му Милена. Милена Дякова е уважаван русенски юрист от кариерата, чието име се споменава често заедно с думата „етичен”. Орлин я нарича „втората ми майка” и признава, че й дължи много заради вярната й подкрепа в трудните времена на лудите млади години. Тъй като двамата изгубили майка си сравнително рано, наложило се по-голямата сестра да заеме нейното място в живота му. Тя му дала и подкрепата да се развива като драматург: „Щом ти харесва да пишеш, пиши!”
Пиеси на Орлин Дяков са поставяни и в Румъния : театър в Гюргево/”Откога те чакам” /, театър в Клуш/”Хайде да убием Матилда”/. Автор е и на повестта”Христина”, получила награда на „Отворено общество”- Русе .
В периода 1998-2000 година е директор на Драматичния театър в Монтана. От януари 2012 г. е и негов директор.
Казва, че Русенският драматичен театър, чийто директор е, „лична кауза”. За него важна е творческата свобода и спойката на екипа от съмишленици с чувство за собствено достойнство. „Дай да опитаме!” е ключът, който Орлин нарича „моят оптимизъм”. С него отваря и невъзможни врати, пред които мнозина биха се отказали. „Зад вратата може и да има провал, но самият кураж да опиташ нещо ново и непознато, вече е успех! Ако искаш нещо да се промени, трябва да го промениш отвътре. Само с мрънкане и омраза не става!”, убеден е Орлин Дяков.
Около 9700 деца останаха без места на първото класиране...
Преди 17 години благодарение него в България се появява единствен по рода си фестивал за…
Няма място за излишно напрежение, каза Росица Матева...
Можех да бъда полезен като ръководител на футбола, посочи той...
Депутатите играят важна роля в законодателния процес и формирането на обществената политика, но понякога техните…