Нова българска пиеса ще бъде представена в Културен център Стара Загора на 14 декември от 19 часа. Любителите на Мелпомена и почитатели на харизматичните Николай Урумов и Асен Блатечки ще ги гледат в романтичната крими комедия „Хайде да убием Матилда“. Автор и режисьор е Орлин Дяков.
Орлин Дяков е роден през 1961 г. в Русе.Завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”- София през 1987 г. , специалност”Актьорско майсторство за драматичен театър”. Бил е актьор в съставите на театрите в градовете Смолян, Монтана, Враца.
Бил 8-годишно хлапе, когато твърдо решил да става актьор. И въпреки, че мечтата не излизала от главата му, „угодил“ на родителите си да получи занаят – завършил Механотехникума в Русе. Смее се, че и днес може да влезе в леярна и да се справи, но „топлинната обработка” на човешките емоции е истинската му сила.
„Кроежите“ на Урумов и Блатечки в „Хайде да убием Матилда“
Съучениците му го помнят като мълчаливец. Извън класните стаи обаче, в самодейните драматични състави под ръководството на ярките тогава актьори от русенския театър Косьо Станев и Валентин Гаджоков, Орлин бил в стихията си. Творческите разговори и спорове не свършвали, раждали се мечти и идеи.
От 1992 г. активно се занимава с режисура. Поставял е в театрите на Русе, Разград,Монтана, Враца.Между постановките му са „Училище за жени” от Молиер,”Побъркани от любов” от Сам Шепърд, „Пеперудите са свободни” от Леополд Герш, „Сън в лятна нощ” от Шекспир и др.
Някъде в самодейните състави се е родила и любовта му към творчеството на американския писател Кърт Вонегът. Когато става дума за любими автори, Орлин Дяков без колебание посочва именно него – циникът-мъдрец, чийто характерен стил слага отпечатък и върху собствения му начин на писане.
Първата си пиеса „Любовта като такава” написва за драматичния театър в Монтана, с който са свързани 13 години от младостта му. Преди обаче да го изпрати в Северозапада, съдбата го изпраща в Родопите.
След като завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство на 26 години е разпределен към смоленската театрална трупа. Като съкровище пази в сърцето си простичката житейска мъдрост на един старец от планината. Дядото прочел неспокойната душа на младия мъж и тихо му изповядал силата на своето смирение: „Колкото – толкова, когато – тогава, както – така!” И досега, когато животът го изправи пред непреодолими препятствия, Орлин Дяков си спомня очите на стареца и думите му. Това му помага да премине по-леко през изпитанията, макар да е човек, който не се отказва лесно да рита срещу ръжена.
През последните години той прави постановки, които имат радушен прием не само на сцената на Русенския театър, но и в други театри: „”Господарката” по А.П.Чехов, „Помощ, жена ми е луда!” от Ж.Барбие, „Хлапачката от 13-я етаж” от М.Йонеску , „Майстори” от Р.Стоянов – театър в Русе , „Няма да платим, няма да платим”от Д.Фо/Разград/, „Свекърва” от А.Страшимиров/Силистра/ „Господин Леонида и опозицията” от Й.Л.Караджале – театър в Гюргево.Тази постановка получи първа награда за режисура на Орлин Дяков през 2012 г. на фестивал в град Къмпина, Румъния.
Непримиримото „ритане срещу ръжена” му дава куража постоянно да експериментира, а ключовата дума за него е „свобода” – свободата чупи клишетата и рамките, да кара околните да загърбват собствения си комфорт.
Впрочем, собственият му живот е пример за това. За кратки периоди експериментира в няколко посоки на собствен бизнес. Но каквото и да прави, не успява да му се отдаде напълно, защото няма време за нищо друго, освен за театър в цялото му многообразие от творчески посоки.
Орлин Дяков има активни изяви като драматург и е един от интересните драматурзи в съвременния български театър.Автор е на 12 драматични произведения. Освен „Хайде да убиием Матилда“, това са „Облог”, „Любовта като такава”, „Кръстопът под наем”, „Христина”, „Уравнение””Откога те чакам” и други. Много негови пиеси са получавали авторитетни награди на български театрални фестивали на драматургията: номинация за награда „Аскеер” за драматургия/2005/, награда на фестивала за българска драматургия „Иван Радоев”/2008/ и др.
По свой път достига до изконната мъдрост „Грях е да имаш дарба и да не я развиваш!” А животът не прощава този грях, защото „Всичко, което не е отдадено на другите, е безвъзвратно изгубено!” Това прозрение достигнало до него като реплика от филм, но съзнанието му го запечатало и то се е превърнало в негово житейско мото.
През 2013 г. беше издаден сборник от пиеси на Орлин Дяков на румънски.Премиерата му се състоя на 24 май в театър”Одеон” – Букурещ.
Пиесите му са поставяни в редица български театри.Те интригуват с острата съвременна проблематика. На някои от тях той сам е бил постановчик.
Орлин Дяков се завръща в Русе през 2000-а година. С него е и жената, за която смело може да каже, че е любовта на живота му – актрисата Петя Венелинова. Животът ги среща в Монтана. Влюбват се и вече 28 години са заедно. „Ние се обичаме, не се търпим, не сме просто свикнали един с друг!”, категоричен е Орлин. Тайната на здравата връзка помежду им, разбира се, е и в общата любов – театъра, защото „Когато професията сближава, винаги има какво да си кажеш вечер!” А творческата спойка между двамата е вече толкова силна, че за режисьора Орлин Дяков е достатъчно само едно точно изречение, за да режисира ролята на актрисата Петя Венелинова. И тя го разбира, без много думи.
Дъщеричката им Мария е другата им обща любов. Тъмнооката малка принцеса е точно толкова артистична, колкото и мама и татко. Орлин признава, че най-големият му страх са здравето и живота на двете му най-обични жени Петя и Мария. Има си и ангел-пазител – сестра му Милена. Милена Дякова е уважаван русенски юрист от кариерата, чието име се споменава често заедно с думата „етичен”. Орлин я нарича „втората ми майка” и признава, че й дължи много заради вярната й подкрепа в трудните времена на лудите млади години. Тъй като двамата изгубили майка си сравнително рано, наложило се по-голямата сестра да заеме нейното място в живота му. Тя му дала и подкрепата да се развива като драматург: „Щом ти харесва да пишеш, пиши!”
Пиеси на Орлин Дяков са поставяни и в Румъния : театър в Гюргево/”Откога те чакам” /, театър в Клуш/”Хайде да убием Матилда”/. Автор е и на повестта”Христина”, получила награда на „Отворено общество”- Русе .
В периода 1998-2000 година е директор на Драматичния театър в Монтана. От януари 2012 г. е и негов директор.
Казва, че Русенският драматичен театър, чийто директор е, „лична кауза”. За него важна е творческата свобода и спойката на екипа от съмишленици с чувство за собствено достойнство. „Дай да опитаме!” е ключът, който Орлин нарича „моят оптимизъм”. С него отваря и невъзможни врати, пред които мнозина биха се отказали. „Зад вратата може и да има провал, но самият кураж да опиташ нещо ново и непознато, вече е успех! Ако искаш нещо да се промени, трябва да го промениш отвътре. Само с мрънкане и омраза не става!”, убеден е Орлин Дяков.
