Учебното съдържание по български език и литература като мишена за дезинформация
Дни преди началото на новата учебна година във Фейсбук отново започна да се разпространява текст, според който от учебната програма по литература са отпаднали произведенията „История славянобългарска“, „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ и др. В текста се твърди още, че в учебника по български език за четвърти клас „няма нито 1 ред от Вазов или Ботев“.
Потребителите в социалната мрежа представят текста като „забранена статия“ на доц. Атанас Семов. Според него отпадането на авторите и произведенията е „процес на обезбългаряване“. „Това е съзнателно и продължително осъществяван процес на изтриване на българската идентичност“, пише в статията, която не е нова. Factcheck.bg опроверга твърденията в нея още през 2023 г.
Публикацията е споделена от различни профили и се разпространява в групи и страници като „НАРОДА ИСКА”, „Сдружение „ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО САНДАНСКИ“, „ГЕНЕРАЛ РУМЕН РАДЕВ – ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ”, „*
* ЗА ВСЕКИГО ПО НЕЩО и ОЩЕ НЕЩО!”, „АЗ ПОДКРЕПЯМ ПРЕМИЕРА РУМЕН РАДЕВ”, „Европа минало и настояще” и др. Само една от публикациите е събрала над 3.5 хил. споделяния, 754 харесвания и 66 коментара. В тях не се казва кога статията е публикувана за първи път и в какъв контекст.
Текстът на статията може да бъде проследен до 2016 г., когато в действителност съдържанието по литература бе подложено на обществено обсъждане, като част от реформите в образованието и новия училищен закон.
Текстът на Семов, който е конституционен съдия от 2018 г., може да бъде открит в неговия фейсбук профил. Публикуван е на 19 февруари 2016 г. В поста си той казва, че два „големи вестника“ са отказали да публикуват статията, като навярно това е причината в останалите публикации да пише, че тя е „забранена“.
Оттогава статията на Семов е препечатвана многократно в различни сайтове. Координираното ѝ разпространение в социалните мрежи се наблюдава преди началото на учебната година както през 2023 г., така и през 2024 г.
През 2016 г. Министерството на образованието и науката (МОН) предложи промени в учебните програми по новия Закон за предучилищното и училищното образование. Сред идеите на ведомството бе „История славянобългарска“ да се изучава в девети, а не в шести клас. „Нито пада, нито изчезва, но нейното изучаване (на „История славянобългарска“ – бел. авт.) в шести клас е по-добре да бъде в девети клас заради възрастовата психология и че заради това, че тогава историята е различна и материалът, който ще се изучава по история, съвпада“, обясни тогавашният просветен министър Тодор Танев.
Част от предложенията на МОН за промени в учебните програми бяха посрещнати от силно обществено недоволство, като на места в страната се проведоха и протести. Бившият премиер Бойко Борисов поиска оставката на Танев заради напрежението с учебните програми.
Разпространението на статията на Семов през тази година започва на 6 септември. Месец по-рано, на 2 август, друга публикация, съдържаща твърдението, че песента „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ вече не е част от учебниците, събира над 1 300 харесвания, близо 300 коментара и над 6 400 харесвания.
Справка на Factcheck.bg през 2026 г. в учебните програми, публикувани на сайта на МОН, показва, че преработената от Пенчо Славейков народна песен „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ е част от уроците по история и цивилизация в шести клас. От учениците се изисква те да могат да съпоставят исторически събития и тяхното пресъздаване във фолклорни текстове, като са дадени примери с „Даваш ли даваш, Балканджи Йово“, песни за Крали Марко и др.
Проверката показва още, че „История славянобългарска“ се изучава в девети клас. Стихотворението „Родната реч” на Иван Вазов е преместено от пети клас. Някои от авторите на учебници са го включили за изучаване в началния етап, още от втори клас, уточниха от Министерството на образованието и науката за Factcheck.bg през 2024 г. „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов в действителност вече не е част от учебните програми. Произведението бе част от задължителноизбираемата подготовка в единайсети клас до учебната 2019/2020 година.
В учебната програма по български език и литература за четвърти клас е записано, че учениците следва да познават произведения от детската литература, „свързана с културното многообразие и нравствените добродетели на българския народ”. От четвъртокласниците се очаква да рецитират стихотворения от български автори, като сред посочените произведения са „Майка ми“ на Иван Вазов, „Обичам те, Родино“ на Елисавета Багряна, „Моята учителка“ на Леда Милева.
Темата за това кои български произведения се изучават в училище периодично става предмет на спекулации, като реални или предполагаеми промени в учебните програми се представят като опит за заличаване на българската история, култура и национална идентичност.
През 2024 г. например се наложи Министерството на образованието да опровергае невярната новина и внушенията на политици, че се предвижда стихотворението „Аз съм българче“ на Иван Вазов да отпадне от учебните програми. От просветното ведомство подчертаха: „Стихотворението „Аз съм българче“ се изучава още в първи клас. В одобрената учебна програма на МОН, която е задължителна за всички училища в Република България, е записано, че учениците трябва да могат да рецитират творбата. Внушенията, че са възможни изменения заради чужди граждани, са лишени от смисъл, тъй като в България от години има ученици с друго гражданство, които се обучават в българската образователна система.(…) МОН за пореден път призовава политиците да не спекулират с българското образование с политически мотиви – подобни дезинформации са не само вредни, но и опасни”.
Месеци по-късно, преди началото на новата учебна година, в социалните мрежи започнаха да се разпространяват твърдения за отпаднали произведения от учебниците, като „Хубава си, моя горо“, „Къде си вярна, ти любов народна“ и „Вятър ечи, Балкан стене“. Тогава проверка на Factcheck.bg показа, че творбите продължават да се изучават от учениците.
Между традицията и нуждата от промяна в начина на преподаване
Според декана на Факултета по славянски филологии към Софийския университет проф. Амелия Личева с разпространението на подобни неверни твърдения се цели манипулация и се насажда омраза. „Когато се лъже така безсрамно, се стимулират националистически страсти, защото се внушава, че някакви „отродители“ посягат на миналото и идентичността ни. Резултатите от тези манипулации ги видяхме в Пловдив покрай убийството, извършено от младежи, които ще ви кажат, че са патриоти. Същото ще ви кажат и почитателите на нацизма у нас“, коментира проф. Личева за Factcheck.bg. По думите ѝ силните обществени реакции до голяма степен пречат за извършването на по-големи реформи в училищното образование.
„Нация със самочувствие и здрав разум няма да поставя знак за равенство между историята и литературата. Поколения българи и до днес формират представата си за миналото на България през Вазовата епопея. Преди повече от 100 години това е било романтично и донякъде оправдано, днес е нелепо. С това не казвам, че не трябва да учим Вазов и че той не трябва да е в канона, но казвам, че трябва да го учим като художествена литература, а не като конспект по национална съдба”, допълва деканът. Според нея учениците трябва да изучават съвременни текстове и такива от всякакви жанрове, защото в противен случай децата ще бъдат загубени като читатели.
Пред Factcheck.bg oт неправителствената организация „Заедно в час” допълват, че българската класическа литература трябва да бъде запазена, но методите на преподаване да бъдат осъвременени и съобразени с днешната действителност. Според организацията промените в съдържанието по литература следва да бъдат предмет на широк експертен разговор, в който да участват най-вече учители, които разбират интересите и нуждите на учениците, и които имат опит в успешното преподаване на ученици от съответната възрастова група.
Според “Заедно в час” е важно учебните програми да бъдат по-рамкови, като така се даде по-голяма свобода на учителите да съобразяват учебното съдържание с нивото, интересите и възможностите на учениците. От „Заедно в час“ коментират, че трябва да се търси още по-голяма последователност и свързаност при представяне на теми в различните учебни предмети. Затова е необходимо по-добро взаимодействие между учителите по литература, история, човек и обществото, философия, гражданско образование и др. Експертите отбелязват, че често учителите следват учебниците, вместо да се водят от заложените цели в учебната програма и от уменията, които трябва да развият учениците.
Според организацията медийната грамотност трябва да се развива не само в часовете по български език и литература, но и по всички учебни предмети, тъй като разпространението на дезинформация засяга и други области, като история и наука. Това би могло да стане чрез подбиране на подходящо съдържание, което учениците да проверят и анализират.
Проф. Личева припомня, че според изследването PISA, измерващо функционалната грамотност, българските ученици не се справят с четенето с разбиране. „Бях проверител в предходните издания – стряскащо е, когато виждаш с очите си, че има елементарно неразбиране на това какво пише в текста. Децата не умеят да четат, не разбират какво четат. И как да е, като за някои ученици това е първи досег с по-дълги, аналитични текстове. Литературата би помогнала, защото набавя дълбочина, способност да се разсъждава, обща култура. Инстаграм културата не може да даде функционалната грамотност, която книгите стимулират“, коментира Личева.
Материалът Учебното съдържание по български език и литература като мишена за дезинформация е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg
