„Физическата смърт на Ислямска държава наближава”- казва експертът

Преди да бъде ликвидиран, звярът хапе най-жестоко. Терористите от „Ислямска държава“ от месеци насам губят територии в Сирия и Ирак, но атентатите им стават все по-кървави. Има ли промяна в стратегията им?

Интервю на Дойче Веле с проф. Удо Щайнбах

Само за една седмица при атентати загинаха над 250 души в Багдад, най-малко 45 в Истанбул и 22-ма в Дака, столицата на Бангладеш. „Ислямска държава“ (ИД) ли стои зад всички тези нападения?

Удо Щайнбах: Те са дело на групировки, близки до ИД. Не вярвам, че в случая става дума за обща стратегия, която да е била планирана някъде в Сирия или в Рака – столицата на т.нар. халифат. ИД е активна в различни региони на ислямския свят и има симпатизанти на много места – „Боко Харам“ в Нигерия, както и различни други групировки в Мали или в Йемен.

Последните атентати бяха извършени на три различни континента. Нима различните терористични групировки не си обменят поне информации помежду си?

У. Щайнбах: Тези групировки обявяват близост с ИД, защото търсят политическа рамка за дейността си. Официално те не са свързани със структурите на „Ислямска държава“ в Рака, но търсят пропаганден ефект: искат да сигнализират, че не са просто отделна групировка в Мали, Йемен или Афганистан. С това те искат да кажат на света: ние сме едно цяло, една държава.

Звучи като една нова Ал Кайда. Превръща ли се ИД от регионална сила в една международна терористична мрежа?

У. Щайнбах: Точно това се случва. Първоначално ИД искаше да създаде свой халифат, да предяви политическите си амбиции в ислямския свят и по този начин да покаже, че е алтернатива на реално съществуващите държави в Близкия Изток. Групировката първо се прицели във „вътрешния враг” – в рамките на собственото общество. Сега наблюдаваме промяна в тази стратегия и пренасочване на усилията към „външния враг“, т.е. към враговете извън ислямския свят – европейците и американците.

Как да си обясним тази промяна в стратегията?

У. Щайнбах: В момента различните ислямистки терористични групировки спорят по това накъде да насочат усилията си: към създаването на обща ислямска държава или в атакуването на американците, Запада и „неверниците“, по примера на Ал Кайда от 11 септември 2001 година? ИД се отвърна от Ал Кайда и реши да преследва своя собствена стратегия, което доведе до разцепление на двете терористични групировки. Сега, когато „Ислямска държава“ губи завоювани територии, а идеята за халифат изглежда застрашена, групировката започва да се концентрира върху „външния враг“ и по този начин все повече се доближава до Ал Кайда.

Полето за действие на ИД в Сирия и Ирак постоянно се стеснява – допреди година нещата изглеждаха много по-различно. Колко силни всъщност са джихадистите в „техните“ райони?

Удо Щайнбах

У. Щайнбах: ИД е принудена да се бори за оцеляването си. В Ирак ислямистите изгубиха обширни територии. В Сирия противниците на ИД, и най-вече кюрдските бойци, успяха с активната подкрепа на САЩ да си върнат стратегически важни територии, контролирани досега от джихадистите. Това означава, че наближава краят на „Ислямска държава“. За това си дават сметка също и бойците на групировката и онези, които от нейно име извършват атентати по света. И колкото повече наближава физическият край на ИД в Сирия и Ирак, толкова по-настървени ще стават екстремистите да извършват удари навсякъде по света. С други думи – физическото унищожение на ИД няма да означава край на ислямския тероризъм.А как трябва да реагират на тази променена стратегия застрашените от тероризъм държави?

У. Щайнбах: Германия, например, подпомага кюрдите в тяхната война срещу ИД. Правилно е да се подкрепят онези, които воюват срещу джихадистите. Второ: трябва да следим по-зорко терористичната мрежа на ИД, и трето: имаме нужда от един вид контра-стратегия срещу всички, които са готови да обърнат гръб на нашите общества и да заминат да се бият за „Ислямска държава“.

Ислямоведът проф. Удо Щайнбах е дългогодишен ръководител на Германския институт за Ориента в Хамбург и един от водещите експерти по проблемите на държавите от Северна Африка и Близкия Изток.

Източник – Дойче Веле