Ранните османски султани не са практикували принципа на първородството, при което най-големият син наследява всичко. По тази причина за престола са могли да претендират всички братя. В първите десетилетия чести са били ситуациите, при които няколко от потенциалните наследници се укривали във вражески държави и причинявали маса проблеми в течение на много години.
[ad id=“225664″]
Когато Мехмед Завоевателят обсаждал Константинопол, неговият роден чичо е воювал с него като защитник на града. Мехмед се справил с този проблем с присъщата му безпощадност. Когато стъпил на престола, той избил голяма част от своите родственици от мъжки пол, включително заповядал да удушат неговия брат – младенец направо в люлката. По-късно той издал печално известния закон: “ Този от моите синове, който стане султан, да убие своите братя.“ От този момент, всеки нов султан е бил длъжен да заеме трона, като убие всички свои родственици от мъжки пол.
[ad id=“225664″]
На Мехмед III му се късало сърцето от мъка, когато по-малкият му брат го молел за пощада. Но той „не отвърнал нито дума“ и момчето било убито заедно с още 18 братя. А Сюлейман Великолепни мълчаливо наблюдавал иззад един параван, когато удушавали с канап неговия собствен син, защото станал твърде популярен в армията и представлявал опасност за неговата власт.
