[one_half]
Псевдоработодатели. Колонизатори. Кръвопийци. Чорбаджии. Изедници. Експлоататори. Робовладелци. Измамници.
Това са само част от епитетите, които се сипят по предприемачите и инвеститорите в България покрай всеки опит да се започне някаква нова мащабна инициатива или да се реформира някоя закостеняла публична система. И макар много хора, къде с право, къде без право, скрито се кефят да „сипват“ с черпака на българските бизнесмени, бумерангът в крайна сметка се връща и удря всички в нас челото. Какво имам предвид? Момчетата с парите просто си отиват, тъй като Европейският съюз им гарантира свободно придвижване на капитали. През последните години се наблюдава все по-отчетлива тенденция България да изостава не само с привличането на чуждестранни инвестиции, но и със създаването на национални такива. Тоест, ние ставаме не просто непривлекателни за чуждия бизнес, но и непривлекателни за местния такъв, който все по-често отправя поглед към съседни нам балкански страни.
[/one_half][one_half_last][ad id=“231260″][/one_half_last]
Източник: Вл. Каролев, заглавието е на редакцията
