Баран отвежда Дилан и й казва, че оттук нататък този дом ще бъде нейният ад. Баран продължава с яростния си монолог, заричайки се да подложи Дилан на тормоз.

Дилан, разкъсана от любов и страх, решава да си тръгне, за да предпази Баран. Тя казва, че ще напусне имението, но Баран я спира грубо, настоявайки, че тя е негова пленница и няма право да бяга.

Баран започва да чупи мебелите и сватбените снимки и порязва ръката си, без да забележи. Дилан вцепенено гледа кръвта по ръката му.

Баран рухва, а Дилан се опитва да му помогне, но той я отблъсква, заявявайки, че истинската рана е в сърцето му.

Баран обвинява Дилан, че е забила нож в сърцето му, а тя, съсипана, напуска стаята, за да скрие сълзите си.

Междувременно Гюл научава за предстоящата сватба на Фърат и Дерия, рухва емоционално. Тя чува шумовете отгоре, но решава да не се намесва.

В банята Дилан вижда кръвта по дрехата си, плаче отчаяно и мислено признава, че лъже Баран от любов, за да го спаси.

Събрала сили, Дилан се връща с превръзка, настоявайки да обработи раната на Баран, въпреки неговия гняв.

Семейството се връща в имението, а Баран съобщава, че няма да има меден месец, прикривайки случилото се между него и Дилан.

Сабиха отменя всичките си ангажименти и пристъпва към нов коварен план. Дилан остава сама, получава заплашително гласово съобщение от Сабиха и осъзнава, че бягството й е въпрос на живот и смърт.

Гюл заварва опустошената стая, помага на Дилан да почисти. Тя обещава да пази тайната й и я утешава.

В коридора Баран се опитва да овладее болката си, спомняйки си думите на Дилан, които още ехтят в съзнанието му. Междувременно Сабиха отново напомня на Дилан, че няма път назад.

Баран се срива и крещи от болка. Кудрет утешава сина си, а той мълчи, разкъсан от вина и гняв. В дома на Сеит идва новината за окончателното осиновяване на Ямур. Всички са развълнувани.

През нощта Баран грубо отхвърля предложението на Дилан да се погрижи за раната му, обвинява я в лицемерие. Тя напуска стаята.

По-късно, все пак Дилан тайно превързва ръката му, докато той спи, молейки го наум за прошка. На сутринта Баран вижда превързаната си ръка, осъзнава грижата на Дилан, но в пристъп на гняв къса бинта…

Източник: Telenovellas News

Прочетено 31 пъти, 31 прочита днес