На 20 февруари 2026 г. Барселона стана свидетел на събитие с дълбоко символично значение – монтиран бе последният елемент от централната кула на базиликата „Саграда Фамилия“, с което храмът достигна окончателната си височина от 172,5 метра. Така, 144 години след началото на строителството през 1882 г., най-емблематичният проект на Антони Гауди официално се изви над силуета на каталунската столица като най-високата църква в света.
След няколкодневно забавяне заради силен вятър, в петък бе издигнат и поставен 17-метровият четиристенен стоманено-стъклен кръст, който увенча кулата, посветена на Исус Христос. При церемонията по издигането на каталунското и ватиканското знаме главният архитект на проекта Жорди Фаули определи деня като „радостен и прекрасен за всички, които направиха възможно това“.
Официалната церемония по завършването на кулата е насрочена за 10 юни 2026 г. – дата, на която се навършват 100 години от смъртта на Антони Гауди. Събитието ще отбележи и 16 години от освещаването на храма от папа Бенедикт XVI през 2010 г., когато „Саграда Фамилия“ бе обявена за малка базилика.
Макар централната кула да е завършена, строителството на комплекса продължава. Окончателното приключване на проекта се очаква в рамките на следващото десетилетие с изграждането на южната фасада „Слава“, замислена като най-внушителната част от ансамбъла. За нея са поканени да представят концепции художниците Микел Барсело, Кристина Иглесиас и Хавиер Марин. Паралелно продължава и финалната работа по декоративните и конструктивни детайли на централната кула.
От десетилетия базиликата съчетава статута си на действащ храм с ролята на една от най-мащабните строителни площадки в Европа. Проектът традиционно се финансира чрез дарения и приходи от входни такси. Според данни на управата на храма годишно „Саграда Фамилия“ се посещава от около 5 милиона души, като приходите достигат приблизително 150 милиона евро годишно. Около половината от средствата се инвестират обратно в строителството и поддръжката.
Архитектурната визия на Гауди, основана на сложни геометрични форми и биоморфни решения, продължава да определя характера на сградата. Интериорът впечатлява с колони, наподобяващи разклонени дървета, и витражи, които оцветяват белия камък в променяща се палитра от светлина. Реализацията на проекта след смъртта на Гауди през 1926 г. преминава през редица изпитания – по време на Испанската гражданска война анархисти унищожават оригинални чертежи и гипсови модели. По-късно те са възстановени с помощта на архивни снимки и фрагменти, а през 70-те години новозеландският архитект Марк Бъри внедрява компютърни технологии и софтуер, първоначално разработен за аерокосмическо проектиране, за да продължи работата по сложните форми.
Базиликата предизвиква противоречиви реакции още от началото на изграждането си. Джордж Оруел я нарича „една от най-грозните сгради в света“, докато други я определят като връх на модернистичната архитектура. Фасадата „Страстите“, дело на скулптора Жозеп Мария Субиракс, също поражда дебати заради стилистичното си отклонение от органичния език на Гауди. Въпреки това общият облик остава верен на първоначалната концепция.
Днес „Саграда Фамилия“ е не само духовен център, но и глобален архитектурен символ, сравняван по въздействие с Айфеловата кула в Париж. С достигането на окончателната си височина храмът затвърждава позицията си като един от най-значимите културни и туристически обекти в Европа, чието строителство обединява усилията на поколения архитекти, инженери и занаятчии.
Вижте тази публикация в Instagram.
Публикувано съгласно общите разпоредби на издателя на https://fakti.bg/life